Изненадващо прост метод за разрешаване на конфликти на работното място

Като коуч аз работя с множество успешни лидери. Много от тях са изпълнителни директори на бързоразвиващи се компании. Прекалено голяма част от времето им преминава в посредничество при междуличностни конфликти – между съоснователи, ръководители на отдели или ключови мениджъри.

Те не се наслаждават на тази част от работата си. Това ги изтощава емоционално и завладява напълно календара им. Те често имат чувството, че трябва да наглеждат възрастни, които би трябвало да знаят по-добре.

Нека ви предложа една измамно проста техника, която може драстично да намали конфликтите във вашата компания. Тя няма да разреши всяко несъгласие, но работи достатъчно често, и достатъчно добре, че може да се окажете, че вече няма да има нужда да играете ролята на рефер.

Можете да научите този метод бързо. Трябва също така да го предадете на екипа си, за да започнат сами да решават проблемите – без да ви въвличат в това. Научих го от мъдър консултант по мениджмънт, който предпочита да остане анонимен. Когато сте в конфликт с колега, поканете го на личен разговор. След това следвайте тези три стъпки:

1. Споделете как се чувствате. Поставете акцент върху „аз“. Например: „Чувствам се разочарован.“
2. Заявете какво искате. Отново, просто и ясно: „Бих искал/а да мога да продължа напред с този проект.“
3. Попитайте какво иска другият човек. „Какво бихте искали вие?“

Няколко основни правила

• Поддържайте неутрален тон. Говорете делово – дори когато изразявате гняв или разочарование. Можете да кажете: „Чувствам се ядосан/а.“ Но не викайте, не се мръщете и не жестикулирайте агресивно. Емоционално натовареното говорене ще спъне процеса.
• Назовете чувствата си, но не ги използвайте като оръжия. „Чувствам се претоварен/а“ е валидно изказване. „Имам чувството, че никога не ме подкрепяш“, не е от полза. Първото е отражение, а второто е прикрито обвинение.
• Слушайте внимателно. Когато другият човек говори, отделете му пълното си внимание. Не подготвяйте контрааргумента си. Не чакайте да се нахвърлите. Просто слушайте. Разберете откъде идва неговата позиция.

Как изглежда това на практика

Ето пример от реалния свят (имената са променени с цел поверителност).

Франк беше мениджър продажби в средно голяма фирма, преминаваща през труден период. Той искаше да наеме повече търговски представители, за да увеличи приходите си, и беше разочарован, че Тони – финансовият директор, непрекъснато отхвърляше молбите му. Той имаше чувството, че е в безизходица и че усилията му биват подкопавани.

Междувременно Тони беше под натиск да намали разходите и да реализира печалба. Всеки път, когато Франк искаше да назначи повече служители, Тони чувстваше, че това не отговаря на финансовата реалност на компанията. Той негодуваше за това, което виждаше като безразсъдство. Двамата бяха тръгнали по път към сигурен сблъсък.

След това седнаха в тиха конферентна зала след работно време. Франк даде начало на разговора. Той говори спокойно за своето разочарование и страх – страх за позицията си, страх да не постигне целите си.

Той каза, че иска инструментите, за да постигне успех. След това попита Тони: „Какво искаш?“

Тони разкри чувствата си. Той говори за собственото си разочарование – от това, че е отговорен за разходите, без много място за маневриране. Той обясни защо смята, че заплатите са лостът, който трябва да дръпне. И поиска подкрепа.

Това беше първият път, когато двамата наистина чуха позициите на другия. Заедно те измислили решение: Тони ще одобри ограничен брой назначения като експеримент. Франк ще проследява резултатите. Ако ръстът на приходите надвиши разходите, щяха да последват още назначения. Ако не, Франк щеше да преразгледа плана си за нов персонал.

Без участието на изпълнителния директор. Без загуба на време. Просто двама професионалисти, постигнали работещо споразумение – защото са слушали и са говорили откровено.

………………….

Срикумар Рао, автор на „Happiness at Work“, за Inc.com

Превод и редакция: Георги Георгиев