Как философията може да помогне в борбата с бърнаута

Един от приятелите на Майкъл наскоро му каза: „Не съм изтощена; просто се чувствам празна.“ Тя спазва срокове за изпълнение на възложените ѝ юьаь,с и успява да се усмихва на по време на срещи. Но работата ѝ носи усещане за безтегловност безтегловна и откъснатост от целта. Тя не е сама. Докладът на Gallup за състоянието на глобалното работно място от 2025 г. установи, че само 21% от служителите по света са ангажирани и само един на всеки трима казва, че процъфтява. Това е предупредителен сигнал за лидерите и културите.

Когато на работното място се появи празнота, нашият рефлекс е да патологизираме: „Това бърнаут ли е? Нуждая ли се от диагноза?“ Понякога, да – клиничните състояния изискват клинични грижи. Много от днешните борби обаче са фундаментално философски, съсредоточени върху въпроси като цел, ценности, идентичност и смисъл на живота. Те не винаги се нуждаят от медицински етикет; те се нуждаят от по-добри въпроси.

Защо се нуждаем от различна перспектива

Неангажираността струва скъпо. Gallup изчислява, че ниската ангажираност струва на световната икономика 8,8 трилиона долара годишно, което е близо 9% от световния БВП. Ангажираността на мениджърите също намалява, като през 2024 г. е спаднала с три пункта, което има домино ефект върху екипите.

Когнитивният учен Джон Вервейке нарича настоящия ни момент „криза на смисъла“ – културен дефицит в осмислянето на живота ни. Тази рамка ни помага да видим, че празнотата, която мнозина чувстват, не винаги е някакво разстройство; често е сигнал. Терапията е от съществено значение, когато има клиничен риск. Но когато основното предизвикателство е целта, а не патологията, философията може да бъде правилната първа (или паралелна) стъпка.

Как изглежда философското консултиране на работното място

Философията на работното място не се проявява като абстрактни дебати за творчеството Платон в стаята за почивка. Тя се проявява като структурирано размишление в моменти, когато лидерите се чувстват в безизходица или в конфликт. За разлика от традиционния коучинг, който често набляга на целите и представянето, или терапията, която се фокусира върху лечението на емоционални рани, философското консултиране създава яснота – помага ви да забавите темпото, за да разгледате идеите, предположенията и ценностите, които ръководят решенията.

На практика това означава създаване на пространство за разговор, където лидерите могат да изследват по-дълбоките въпроси, които често остават неразгледани в тримесечните прегледи или сесиите за стратегическо планиране. Не става въпрос за диагностициране или предписания.

Става въпрос за това да анализирате начина си на мислене и след това внимателно, но настойчиво да се запитате дали тези модели ви служат. Понякога тестването на основните ви идеи спрямо противоположна философска позиция ви помага да промените мнението си, но също така ви помага да формулирате идеята си с по-голяма прецизност и фокус. Така че, една философска консултация не е за „съвет“. Това е запитване, ръководено от въпроси като:

• „Какво имате предвид под успех тук?“ (Дефинирайте концепцията, преди да я преследвате.)
• „Кои предположения третирате като факти?“ (Изведете наяве скритите правила, които следвате.)
• „Какви задължения произтичат от вашите ценности?“ (Свържете действието със смисъла, а не с настроението.)

Една вицепрезидентка, с която работих, се чувстваше „изоставена“ в кариерата си. Тя не искаше да смени работата си, но се чудеше дали трябва. Отвън, ролята ѝ беше история на успеха: тя ръководеше сложна междуфункционална работа, наставляваше бъдещи лидери и оформяше дългосрочна стратегия. Но тъй като колегите ѝ сякаш прескачаха към по-бляскави титли, тя беше усвоила мита, че кариерата е важна само ако се движи по права, възходяща линия.

Заедно изследвахме разграничението на икономиста Дейвид Галенсън между концептуални и експериментални новатори – някои лидери достигат връх рано със смели, революционни визии, докато други изграждат майсторство чрез опит, итерации и дълбочина. Когато погледна собствения си път през тази призма, тя осъзна, че настоящата ѝ роля ѝ дава точно това, от което се нуждае един експериментален новатор – широта, автономност и многократни възможности да усъвършенства занаята. Нейният напредък не беше спрян; той се натрупваше.

След като видя траекторията си като кумулативна, а не забавена, напрежението отслабна. Тя не се нуждаеше от нова работа; тя се нуждаеше от нов наратив. И с това преосмисляне, енергията и увереността ѝ се завърнаха.

Друг основател, с когото работих, беше в капан в „перформативната продуктивност“, приравнявайки стойността с постоянна заетост. След като помисли за по-дълбоката си цел, той премина от преследване на показатели за суета към залози, съобразени с ценностите. Наемането на персонал стана по-целенасочено. Решенията за продукти станаха по-смели. А лидерството му стана далеч по-устойчиво.

Практически стъпки за лидери и организации

Целта не е да се превърнат ръководителите в диванни философи. Целта е да се екипират с инструменти, които помагат да се пробие шумът, да се изяснят предположенията и да се обосноват решенията със смисъл, а не със инерция. Философите отдавна са наясно с репутацията си на хора, които се губят в мисли. Както Платон разказва в „Теетет“, Талес веднъж паднал в канавка, докато съзерцавал небесата.

Лидерите не се нуждаят от поредната абстрактна рамка, натрупана върху вече пълните им чинии. Философското консултиране връща философията на земята, свързвайки я с ежедневните проблеми и предлагайки ясни практики, които създават пространство за размисъл и прозрение, без да се нарушава производителността. Когато лидерите внесат тази призма на работното място, те не само засилват собствената си яснота, но и нормализират целенасоченото проучване в цялата култура.

Ето някои конкретни начини да започнете да вплитате философията във вашия инструментариум за лидерство и организационни системи:

• Направете одит на предположенията: С ваш партньор избройте текущите дилеми. За всяка от тях се запитайте: Какво трябва да е вярно, за да е валидно заключението ми? Как иначе бих могъл да интерпретирам фактите?
• Институционализирайте сократическите изказвания. Веднъж месечно заменете среща на персонала с модериран диалог по въпрос за първите принципи (напр. За какво оптимизираме?) и публикувайте мотивите за решението, а не само резултата.
• Предложете семинар за „Карта на значението“. Помогнете на лидерите да картографират своите ценности, задължения и поведение. Ако ценностите не водят до по-добри избори, те не са ценности – те са лозунги.

Връщането в офиса и хибридната работа разбъркаха социалната структура. Микроритуалите обаче са важни: отделете пет минути за човешки срещи в Zoom, организирайте незадължителни „философски салони“ или организирайте дни с лично присъствие, насочени към общуване. Това не е губене на време; това е изграждане на доверие.

Философията предоставя на лидерите и екипите дисциплиниран подход към мисленето за това, което е важно – позволявайки им да действат ясно, а не просто да се справят. Вашият колега, който се чувства „празен“, може да не се нуждае от диагноза. Може да се наложи да преориентира мисленето си, като задава по-ефективни въпроси. И тези въпроси може да са най-практичните инструменти, с които разполагаме, за да се справим със сложността на съвременната работа.

…………………

Тони Мартинети и Майкъл Шпайчър за FastCompany.com

Превод и редакция: Георги Георгиев