Перфектният отговор срещу пасивния агресор в офиса

Представете си следната ситуация: ваш колега, с когото обикновено се разбирате, ви избягва цял ден, след което е измрънкал нещо под носа си, когато сте му предложили кафе. Той очевидно ви е сърдит, но отказва да адресира проблема.

Това е типично пасивно-агресивно поведение - отличителна черта на хората, които имат проблеми със справянето с конфликти. Като коуч по публично говорене открих, че най-добрият начин да се справите с пасивната агресия е внимателно да я неутрализирате с контрамерки – действайте бързо и общувайте директно и открито. Това изисква храброст. Но с практиката страхът ви от конфронтация ще намалее.

Прост въпрос за спиране на пасивно-агресивното поведение

Когато сте изправени пред колега, демонстриращ пасивно-агресивно поведение, запазете спокойствие и направете три неща:

1. Приближете се до човека в усамотена обстановка, където и двамата ще се чувствате комфортно да говорите откровено.
2. Помислете за езика на тялото и тона на гласа си. Ако се чувствате сковани и сте заели дефанзивна поза, опитайте се да се отпуснете. Искате да кажете, че сте искрено загрижени и действате добросъвестно. Не искате да изглеждате заплашително.
3. Накрая попитайте: „Можете ли да ми кажеш какво те притеснява?“

Последният въпрос често решава проблема моментално. Ако другият човек ви каже от какво е бил разстроен, вероятно ще имате възможност да възобновите нормалните добри взаимодействия помежду си по правилния начин. Може би ще разберете, че е било недоразумение. Може би става въпрос за по-дълбок проблем, чието решаване ще отнеме известно време.

Във всеки случай, това, което е от решаващо значение за успехът в неутрализирането на напрежението помежду ви, е след като зададете въпроса, да млъкнете и да слушате.

Как да поднесете смислено извинение, когато е необходимо

Когато колегата ви отговори, направете пауза. Може да се струва безсмислено. Може да изглежда несправедливо или неточно. Но не отговаряйте, докато не отделите време да го усвоите.

Ако вашият колега е разстроен заради нещо, за което си заслужава да се извините, трябва да се държите дипломатично. Истинското извинение никога не включва оправдания или опити за защита. Съсредоточете се върху това къде сте сгрешили.

Не приемайте, че е очевидно, че съжалявате. Изречете думата „Съжалявам“ по искрен начин.

• Пример за лошо извинение: „О, боже мой, нямах представа. Защо не ми каза?"
• Пример за добро извинение: „Съжалявам, това дори не ми мина през ума. Прав си. Ще се  постарая това да не се повтаря.“

Най-важното в случая е да устоите на желанието да спорите. Целта не е да сте прави или да докажете, че колегата ви греши. Вашата цел е да възстановите безопасно пространство за разговор.

Не се извинявайте, ако чувствате, че няма да е искрено. Но отдайте на събеседника си нужното уважени за това, че води този разговор. Радвате ли се, че той е отговорил? Тогава му благодарете за отговора. Ще се замислите ли над казаното? Ако отговорът е „да“, то споделете това с него. Вашата връзка важна ли е? Не пропускайте да го отбележите.

В крайна сметка можете да контролирате само собственото си поведение

Какво да направите, ако зададете въпроса и получите само свиване на рамене и отговор от типа на: „О, нищо не е наред“.

Ако вашият колега се страхува от конфликт или е по-инвестиран в това да продължи да ви бъде ядосан, отколкото да намери решение, поне може да се утешите с това, че сте положили нужните усилия и сте адресирали проблема, което ще направи за него по-трудно да се преструва, че нищо не се е случило.

Вие сте направили каквото можете, като сте били директни и сте дали ясно да се разбере, че сте отворени за дискусия, когато колегата ви е готов да продължи напред.

………………..

Джон Боуи, коуч по публично говорене и автор на „I Have Something to Say: Mastering the Art of Public Speaking in an Age of Disconnection“, зa CNBC.com

Превод и редакция: Георги Георгиев