Правилото на 85-те процента

Независимо дали се учите да карате ски, да говорите испански или да владеете нов език за програмиране, важи една истина – ако прекалявате с натоварването има голяма вероятност да се откажете. Ако обаче не полагате достатъчно усилия, няма да постигнете напредък толкова бързо, колкото бихте могли. С други думи, ефективното учение опира до намирането на баланс. Къде точно се намира този баланс?

Това може да звучи като въпрос, чийто отговор зависи от различните личностни характеристики и фактори в живота на човек. Аз например съм доста непохватен, така че ще ми е нужно много повече време за да се науча да карам ски, отколкото на някой професионален спортист, който досега преди това не е имал интерес към ските. Макар че способността ни да овладеем определено умение варира, науката показва, че има едно правило, което може да каже на всеки колко всъщност трябва да се натоварва, когато учи каквото и да е било. 

Тази система е известна като „правилото на 85-те процента“. Прочуванията показват, че ако искате да бъдете максимално ефективно в ученето, комфортът е най-големият ви враг. Едно скорошно проучване на Йейлския университет показа, че излезем от зоната си на комфорт, ние запалваме центровете за обучение на мозъка.

От друга страна, редица експерти настояват, че довеждането на този принцип до крайности също вреди. Ако се подлагате на твърде голям натиск, бързо ще се сринете, както физически, така и психически.

И така, къде е точката на баланс между тези крайности? Оказва се, че наскоро изследователи от университетите Принстън и Браун, както и от университета на Аризона, са обединили сили в анализ на компютърни симулации, за да разберат от какво ниво на натоварване имаме нужда, за да се учим бързо. Така те успяват да изведат едно просто правило - ако не се проваляте в 15% от времето, не максимизирате ученето.

Или казано по друг начин, знаете, че сте попаднали в оптимално състояние да се учите, когато постигате успехи в това, което опитвате да направите, през 85% от времето.

Това може да се окаже шок за отличниците в училище. За тях всяка оценка, различна от най-добрата, е знак за това, че някъде грешат. Водещият автор на изследването Робърт Уилсън предлага различна гледна точка. „Ако ходите на уроци, които са твърде лесни и се справяте с тях през цялото време, тогава вероятно не получавате толкова много от курса, колкото друг човек, който понякога греши, но в крайна сметка се справя с важните задачи“, казва той.

Заключенията на Уилсън вероятно са новина за перфекционистите, но те няма да шокират много успешни хора, които от години се застават зад тази идея, макар и в не толкова академичен неин вариант.

Предприемачът и автор Джеймс Клиър, например, отдавна се застъпва за това, което той нарича „правилото на Златокоска“. „Правилото на Златокоска гласи, че хората изпитват върхова мотивация, когато работят върху задачи, които са точно на ръба на настоящите им способности – нито твърде трудни, нито прекалено лесни“, обяснява той. Това е на практика правилото за 85-те процента без цифровото му изражение

По подобен начин олимпийският бегач Алекси Папис приписва голяма част от успеха си на „Правилото на третините“ на своя треньор: „Винаги, когато преследваш голяма мечта, трябва да се чувстваш супер през една трета от времето, ОК през една трета от времето , и скапано или не особено добре една трета от времето. Ако се чувствате твърде добре през цялото време, не се напрягате достатъчно“.

Точното съотношение между провалите и успехите може да е различно в отделните примери, но основният принцип е един и същ. Изводът е, че перфекционизмът не е добър начин за учене и самоусъвършенстване. Вместо това трябва да си позволявате от време на време да се проваляте. Колко често? Според науката - в 15% от случаите. Ако не се проваляте поне толкова често, то е време да се захванете с нещо по-предизвикателно.

.........................

Джесика Стилман, бизнес блогър, за Inc.com

Превод и редакция: Георги Георгиев