Проявете повече съпричастност към себе си

Преди няколко години анкетирах моите последователи на LinkedIn, за да видя къде попадат в спектъра на нагласите за успех: дали са силно критични към себе си, особено когато са направили грешки или са се провалили, или са относително съпричастни към себе си, пише Джеф Хейдън, автор на „The Motivation Myth: How High Achievers Really Set Themselves Up to Win“.

Както вероятно се досещате, огромното мнозинство споделиха, че гледат критично на собственото си представяне. Те също така казаха, че колкото и добре да се представят изглежда, че това никога не е достатъчно. С други думи, те са най-строгите си критици. Ползотворен ли е обаче този подход?

Според проучване, публикувано в Personality and Social Psychology Bulletin, когато подхождаме със съпричастно към собственото си представяне, гледайки на виждайки слабостите, провалите и грешките като естествена част от живота, ние получаваме по-голяма мотивация да преодолеем тези слабости и да подобрим представянето си.

„Тези открития предполагат, че, донякъде парадоксално, приемането на по-съпричастен подход към личния провал може да направи хората по-мотивирани да се самоусъвършенстват“, пишат изследователите.

Друго проучване, публикувано в Self and Identity, установи, че повишеният стрес, който е резултат от самокритиката, всъщност кара хората да отлагат повече. (Както показват други изследвания, колкото по-малко сте уверени в резултата от нещо, което трябва или искате да направите, толкова по-вероятно е да го отложите.)

Искате да сте по-мотивирани да се усъвършенствате? Да е по-вероятно да започнете работа, вместо да отлагате? То тогава трябва да сте по-малко критични към себе си.

Това обаче не съвпада с моята вяра в възприемането на начин на мислене, фокусиран върху растежа, казва Хейдън. Ако не сте запознати, според изследване на постиженията и успеха на психолога от Станфордския Университет Карол Дуек, хората са склонни да възприемат един от двата умствени подхода към таланта:

• Фиксиран начин на мислене - Убеждението, че интелигентността, способностите и уменията са вродени и относително фиксирани: че ние „имаме“ това, с което сме родени. Хората с фиксирано мислене обикновено казват неща от рода на: „Просто не съм толкова умен“ или „Науката не ми е силната страна“.
• Начин на мислене, фокусиран върху растежа - Убеждението, че интелигентността, способностите и уменията могат да бъдат развити чрез усилия: че ние сме това, за което работим. Хората с този тип мислене обикновено казват неща като: „Ако продължа да опитвам, ще го постигна“ или „Всичко е наред. Просто трябва да опитам отново“.

Какъв е проблемът с фиксираният начин на мислене? Без значение колко стабилно е вашето самочувствие, когато вярвате, че няма начин да се промените, колкото и усилия да полагате, започвате да изпитвате безпомощност. Вие просто не сте достатъчно добри и не можете да направите нищо по въпроса. Така че спирате да опитвате

Хората с начин на мислене, фокусиран върху растежа, са склонни да подхождат по-съпричастно към себе си, но в същото време не намаляват фокуса си върху самоусъвършенстването и амбициозните цели. Те може в момента да не са тези, които искат да бъдат, но с време и усилия могат да постигнат желания резултат.

С други думи, да подхождате по-малко критично към себе си не означава, че сте понижили  стандартите си. Това не означава, че вашите цели са по някакъв начин по-малко възвишени. Това просто означава, че слабостта или провалът са естествена стъпка по пътя към целта.

……………….

Джеф Хейдън, автор на „The Motivation Myth: How High Achievers Really Set Themselves Up to Win“, за Inc.com.

Превод и редакция: Георги Георгиев