Силата на нерешителността

Трябва да се вземе важно решение и то бързо. Събирате екипа на една маса. Ред е на Ричард да изрази мнение. Той е колеблив, несигурен и явно стресиран. Бързите решения не са неговата силна страна.  Стив, от друга страна, говори с авторитет и увереност. Кой от двамата изглежда по-умен в този момент? Задръжте отговора за минута.

Вземане на решения и амбивалентност на чертите

В проучване, публикувано миналия месец в Personality and Individual Differences, изследователи са помолили участниците да оценят себе си на база няколко твърдения, включително:

• „Мислите ми често са противоречиви“
• „Често откривам, че всичко има плюсове и минуси“
• „Често се колебая между две страни по дадена тема“
• „Често откривам, че мислите и чувствата ми са в конфликт, когато мисля за дадена тема“

Колкото повече твърдения от този тип резонират с вас, толкова по-вероятно е да имате високо ниво на „амбивалентност на чертите“, както психолозите наричат този феномен. Иначе казано, вие често имате смесени чувства по дадени теми и сте склонни да виждате както положителни, така и отрицателни страни.

Амбивалентността на чертите звучи като нещо лошо, особено в бизнеса. В края на краищата великите лидери са решителни и уверени. Въпреки това изследванията установиха, че амбивалентността на чертите има изненадващи предимства, особено що се отнася до вземането на решения.

Вземане на решения и когнитивни пристрастия

Бързите решения и преценки често са резултат от когнитивни пристрастия, а не от добре обоснован анализ. Вземете за пример т.нар. „пристрастието към потвърждение“ – тенденцията човек да търси онези данни, потвърждаващи това, в което той вярва, както и да отбягва данните, противоречащи на това му виждане.

Представете си, както в това проучване, че са ви помолите да прецените дали човек, когото току-що сте срещнали, е интроверт или екстроверт. Първо ви се казва да направите предположение, а след това да го тествате.

Представете си, че сте казали, че този човек „екстроверт“. Кой от тези два въпроса бихте задали на този човек?

1. Обичате ли да ходите на партита?

2. Обичате ли да прекарвате времето си сам вкъщи?

Ако изберете първия въпрос, то това е знак, че сте подвластни на пристрастието към потвърждение и търсите данни, които да подкрепят вашата позиция.

Колкото и да е странно, хората с висока амбивалентност на чертите са склонни да избират въпрос номер две. Тъй като не могат да са сигурни, че човекът е екстроверт, те избират да тестват това си предложение, вместо да търсят начин да го потвърдят. По този начин те увеличават шанса си да стигнат до правилното заключение.

В същото проучване участниците са били помолени да прочетат информация за фиктивен служител, за да решат дали той трябва да бъде задържан в компанията. След като са дали своята оценка, на участниците са били предоставени положителни и отрицателни коментари за служителя, направени от „експерти в бранша“.

Питате се, какъв е бил резултатът? Хората с висока амбивалентност на чертите са придали по-голяма тежест на изявления, противоречащи на първоначалното им предположение, докато хората с ниска амбивалентност на чертите са игнорирали твърдения, които не подкрепяха първоначалната им преценка.

Иначе казано, „нерешителните“, подобно на добрите лидери, са по-склонни да оценят различните гледни точки по даден въпрос.

В крайна сметка обаче трябва да вземете решение

Според изследователите амбивалентността на чертите е нещо, което трябва да бъде насърчавано в бизнеса, тъй като тя може да ни даде повече време за размисъл по сложни теми. Тя обаче също има своите граници и с нея не трябва да се прекалява. Пристрастието към действие е важно. Именно по тази причина основателят на Amazon Джеф Безос смята, че повечето решения трябва да се вземат, когато разполагате с около 70% от информацията, която искате да имате.

70 процента? За хора с висока амбивалентност на чертите това не звучи като достатъчно информация. Тук на преден план излиза интуицията, на която трябва да се доверите в известна степен, за да постигнете баланс. Може дори да опрете до хвърляне на монета.

Както пишат Фридерике Фабрициус и Ханс Хагеман в книгата „The Leading Brain: Neuroscience Hacks to Work Smarter, Better, and Happier“, хвърлянето на монета всъщност може да бъде чудесен инструмент, който да ви помогне да вземете решение.

Ако сте разкъсани между два избора, които привидно изглеждат еднакво валидни, хвърлете монета. Ако сте удовлетворени или облекчени от решението, което монетата е взела вместо вас, то спокойно може да го последвате.

От друга страна, ако резултатът от хвърлената монета ви оставя неспокойни и дори ви кара да се чудите защо изобщо сте прибегнали до този метод за вземане на толкова важно решение, изберете противоположния вариант.

В тези случаи вашата интуиция ви е насочила към правилното решение.

Ключът към правилната употреба на амбивалентността на чертите, или иначе казано нерешителността, е в това да търсите повече различни гледни точки и алтернативи. Тя е инструмент за вземане на по-умни и по-добри решения въз основа на логика и разсъждения, а не на пристрастия. Най-важното след това е да предприемете действие, защото нищо не се променя към по-добро, докато самите вие не направите промяна.

………….

Джеф Хейдън, автор на „The Motivation Myth: How High Achievers Really Set Themselves Up to Win“, за Inc.com

Превод и редакция: Георги Георгиев