Просто спрете непрекъснато да говорите за себе си

Професорът от Харвард Артър Брукс смята, че сме прекалили с аз-посланията и обяснява защо

Мислили ли сте някога да напишете автобиография? В днешно време дори хора, които никой не познава, правят това. Мемоарите са станали нещо обичайно, тъй като сме свикнали да споделяме интимни подробности от личния си живот с непознати. Но преди да се захванете с ръкописа си, помислете за следното -  това, което вие намирате за вълнуващо, за други може да не е толкова вълнуващо. Както каза един издател -  твърде много книги са просто лична история на автора, която в крайна сметка се оказва скучна.

Като цяло трябва да говорим по-малко за себе си. Обичаме да правим това толкова много, защото се чувстваме добре. Но подобно на много други самоуспокояващи навици, това има цена за нашия социален живот и цялостното ни благополучие. С няколко трика обаче това може лесно да се поправи.

Според проучване, проведено сред студенти, приблизително 30-40% от речта ни съдържа препратки към самите нас. Що се отнася до използването на социалните мрежи, резултатите от анализ на съобщения в една от платформите показват, че около 80% от потребителите пишат за себе си. Като оставим настрана видеоклиповете с котки и оплакванията от авиокомпаниите, социалните медийни платформи са по същество автобиографични микроблогове.

Защо говорим и пишем толкова много за себе си?

Защото това носи незабавна възвръщаемост. В проучване, проведено в Харвард и публикувано през 2012 г., невролозите обясниха, че когато хората съобщават информация за себе си на другите, това стимулира рецепторите във вентралната област, част от мезолимбичната допаминова система, която участва в доставянето на усещане за удоволствие от дейности като секса, хазарта и консумацията на алкохол.

Следователно не е изненадващо, че може да проявяваме симптоми на пристрастяване към самопредлагащото и саморекламиращото поведение. Социологът Чарлз Дербер в книгата си „В търсене на внимание“ нарича това „разговорен нарцисизъм“ - с надеждата да получим доза допамин, можем да развием рефлексивния навик да свеждаме всеки разговор до собствения си живот и преживявания. Понякога този механизъм приема косвени форми, например, ако постоянно говорим за работа. Страдащият от този синдром може да е работохолик, чиято самооценка се утвърждава чрез работата. В такъв случай когато говори за нея, всъщост това е начин да говори за себе си.

Както при други зависими поведения, постоянните разговори за себе си може да са сигнал за депресия. В проучване, публикувано в Journal of Personality and Social Psychology през 2019 г., изследователите са анкетирали близо 5000 души, за да определят връзката между симптомите на депресия и честотата на споменаване на „Аз“ в речта. Те откриха "малка, но значима" положителна връзка. Други изследователи обясняват това, като казват, че хората с депресия прекарват повече време в мислене за себе си, отколкото хората без депресия и им е трудно да насочат вниманието си към други хора и събития.

Както е обичайно при депресията, тази тенденция е контрапродуктивна, защото говоренето за себе си и игнорирането на другите е отблъскващо качество. Хората, страдащи от депресия, се нуждаят от любов и подкрепа и реагират положително на чувството за принадлежност. Въпреки това разговорният нарцисизъм (особено безкрайното оплакване) отблъсква хората, което може да задълбочи разстройствата на настроението.

Ето защо, ако имате навика да говорите за себе си, трябва да се откажете от него не само за облекчение на вашите близки и приятели, но и за собственото си психическо здраве. Ето два начина да започнете.

1. Освободете се от "режима по подразбиране"

Ние говорим много за себе си, защото естествено мислим много за себе си. Освен това, ние сме склонни да мислим за себе си по подразбиране, когато нямаме за какво друго да мислим. Учените са забелязали, че частите от мозъка, които са най-активни, когато оставим мислите си да блуждаят, са тези, които участват в самореферентното мислене. Когато освободим вниманието си от външни напрежения, се активира невронна мрежа, уместно наречена „мрежа в режим по подразбиране“.

С други думи, оставен на произвола на съдбата, умът ми ще мисли най-вече за мен: моя ден, моя обяд, моето бъдеще. Това създава самоподсилващ се модел, при който повече време в този режим насърчава повече самореферентни мисли. Някои психолози смятат, че можем да прекъснем този процес, като намалим активността на мрежата в режим по подразбиране, и препоръчват техники като медитация и упражнения. Въпреки че не знам за никакви изследвания в подкрепа на това, струва ми се, че много вярващи хора се молят по тази причина. Например, те четат кратки молитви, когато се окажат в състояние на покой.

2. Променяйте посоката на разговора

Когато хората в лошо настроение говорят повече за себе си, струва си да си припомним, че проблемът е в чумството на тъга, а не в „аз-изказванията“. Изследванията обаче показват, че начинът, по който говорим, може да окаже значително влияние върху нашите мисли и чувства. Има социологически данни, които показват, че ако съпрузите използват думата „ние“ вместо думите „аз и ти“ по време на кавга, те са по-малко раздразнени, изпитват по-малко негативни емоции и отчитат по-високо удовлетворение от брака. Тази разлика може просто да се дължи на това, че те казват: „Струва ми се, че имаме проблем“, вместо „Ти създаваш проблеми“.

Този принцип може да да използваме и в нашата реч. Когато искате да повдигнете тема, намерете начин да превключите от „аз“ на „ние“. Например, ако имате желание да се оплачете на някого за работа, попитайте събеседника какво би направил в конкретна ситуация, от която сте недоволни. Ако ви разстройства времето навън, неглижирайте оплакването си като кажете: „Изглежда, че днес ще вали“. Това са тънки разлики, но те психически ви въвеждат в компанията на други хора, премествайки фокуса ви върху тях и техните преживявания, вместо постоянно да дърпате одеялото към себе си. И в крайна сметка никой няма да скучае, когато говорите за нещо различно от себе си.

Едно последно предложение: ако участвате в социални мрежи, помислете дали ги използвате, за да говорите за себе си. Това може и да ви даде малки дози допамин, но в крайна сметка цялостно вреди на  психичното ви здраве. Върнете се надолу в постовете си през последните няколко месеца. Опитайте се да прецените обективно дали звучат като написани от някой, когото бихте избягвали на парти. Ако отговорът е да, тогава опитайте нов подход. Можете да потърсите вдъхновяващо послание, което ще подтикне вашето търсене на положителни идеи. Можете да запишете най-интересното нещо, което виждате или чувате всеки ден, и да публикувате връзка или снимка за него. Или може би просто ще общувате повече с хората, обсъждайки техния живот, а не вашия собствен. Въпреки това, ако се откажете от навика да свеждате всичко към себе си, това може да ви е от полза като ви даде повече свободно време, защото няма да проверявате непрекъснато социалните медии. Само не използвайте това време, за да пишете мемоарите и автобиографията си!

Източник: The Atlantic