Тайната съставка на креативността

Да кажем, че един ден влизате в офиса и установявате, че екипът ви е в особено заядливо настроение. Всички пускат саркастични шеги и казват обратното на това, което наистина имат предвид. Няма как да не кипнете от щастие, когато видите това, нали така?

Пределно ясно е, че съм иронична. Сарказмът често се смята за мъдър начин да се изпусне парата. В най-добрия случай е забавен, а в най-лошия случай е неприятен.

Погледнато по този начин, очевидно е, че не бихте искали много от него на работното място. Но може би е време да преосмислим нашето разбиране, че изключително сериозния подход е правилният, когато става въпрос за професионална комуникация. Натрупват се проучвания, които показват, че ироничният език може да ни помогне да бъдем по-креативни, да решаваме трудни проблеми и да се справяме със стреса и разочарованието.

Сарказмът е сериозна тренировка за мозъка

За добро обобщение на най-новите изследвания по темата може да се обърнем към скорошен епизод на подкаста „Under the Cortex“ от Асоциацията за психологически науки. В него участва професора по психология от Западния университет в Лондон, Онтарио Пени Пексман, която говори както за собствената си скорошна работа по отношение на използването на ироничен език, така и за състоянието на изследванията в тази сфера като цяло.

Изглежда, че учените все повече започват да оценяват ползите от сарказма. Язвителният език може да не изглежда като най-развитата форма на комуникация на пръв поглед, но изследванията показват, че сарказмът включва сложни умствени умения.

За да разберете всякакъв вид ироничен език, вие се нуждаете от „способност да оценявате умствените състояния на други хора“, казва Пексман, „защото трябва да знаете в какво всъщност вярва говорещият, когато ви посреща с вербална ирония, защото думите му може да не ви го кажат".

Способността за тълкуване на езика на тялото, големият речников запас и добрата работна памет също са от съществено значение.

Това прави декодирането на сарказма сериозна тренировка за емоционалната интелигентност. Имайки това предвид, може би не е изненадващо, че децата развиват способността да разбират сарказъм доста късно – на около 5 или 6-годишна възраст, нито пък, че сарказмът е свързан с различни положителни когнитивни ползи при възрастни.

„Сега има някои проучвания, които показват, че ако хората стават свидетели на това как някои използва ирония и сарказъм, а след това изпълнят креативни задачи или такива, свързани с решаването на някакви проблеми, те са по-склонни да дават нови идеи и иновативни решения“, обяснява Пексман .

Въпреки репутацията на сарказма като бодлив и потенциално нараняващ, други проучвания показват, че той също може да помогне за изглаждане на социалното напрежение в трудни ситуации.

„Да говориш иронично изисква различна гъвкавост и контрол на емоциите от тези, които са нужни, когато човек иска просто да достави лоша новина или обида директно“, обяснява Пексман.  Това разстояние и контрол може да се използват за смекчаване на удара, когато сте изправени пред някакво разочарование или нещастие.

Пексман обаче предупреждава, че ефективното използване на ирония изисква умения и чувство за време и тон. Можете да използвате сарказма, за да увеличите креативността или да смекчите лошите новини, но също така е напълно възможно да използвате сарказъм, за да омаловажавате другите. Никое изследване не подкрепя това да бъдеш гадняр, прикриващ се с шеги.

……………………

Джесика Стилман, бизнес блогър, за Inc.com

Превод и редакция: Георги Георгиев