Коренът на креативността

Чудили ли сте се защо най-добрите идеи ви хрумват в най-случайните моменти? Погледнато отстрани, вдъхновението може да изглежда непредвидимо и нелогично. Това е почти като идея просто внезапно да падне в скута ви – проблем, който сте се опитвали да разрешите с дни, внезапно има отговор.

Лично аз винаги съм приемала, че колкото повече усилия влагам в стигна до правилния отговор, толкова по-добри резултати ще имам. Но веднага щом започнах да изучавам как всъщност работи мозъка, що се отнася до креативността, научих, че това не може да бъде по-далеч от истината. Нашите мозъци не се интересуват непременно от упорита работа. Всъщност, творческите идеи могат да изникнат в съзнанието ни, когато правим нещо, което няма никаква връзка с тях.

Това не е просто лично предчувствие, има биологична причина за този феномен.  Креативността не възниква само поради някаква външна сила – ние всъщност можем да създадем обстоятелствата, които превръщат вдъхновението в редовно, предвидимо нещо.

В моята компания Daydreamers ние сме съставили не толкова тайна формула, която ни помага да култивираме редовно вдъхновение. Тя изисква да обръщаме внимание, да се отпускаме и да се забавляваме по-често. Ако това звучи невъзможно, ето как точно работи от научна гледна точка.

Откъде идва креативността?

Креативността е естествена част от нашата ДНК. Като възрастни в свят, ориентиран към резултатите, ние често губим връзка с това вродено човешко качество, до голяма степен защото се отнасяме към мозъка си като към машина. Постоянно проверяваме списъците със задачи, работим по изпълняването или отговаряме на „спешни“ заявки. Това може да стресира, а според изследователите стресът може да може да попречи на креативността.

Най-просто казано, креативността се появява, когато попитаме: „Ами ако нещата можеха да бъдат различни?“ Това изисква от нас да комбинираме информация по нов метод и да виждаме света по начин, по който не сме го виждали досега. Но когато мозъкът ни работи по линейния начин, с който сме свикнали, той може да причини ментално тунелно виждане.

Творческото вдъхновение идва, когато се върнем към режима по подразбиране на нашия мозък. Мрежата по подразбиране (DMN) се отнася до невронната мрежа в човека мозък в състояние на покой. Тя представлява сложна комбинация от области в мозъка, насочена към свързване на точките, които може да не видим на повърхността. В исторически план DNM често се е разглеждала като част от нашия мозък, от която искаме да избягаме, за да свършим повече работа. Сега обаче учените откриват, че DMN е в основата на креативността и интроспекцията.

Попадането в състоянието, при което DMN излиза на преден план, често се случва, когато тялото ни прави едно нещо, а умът ни е някъде другаде. По същество това се случва, когато мечтаем или престанем да се стараем твърде много.

Формулата за творчески пробиви

Творческото вдъхновение се случва много преди да седнем да творим. Нашите мозъци непрекъснато събират нова информация от среда, в която се намираме.

Ето защо вярвам, че съзерцаването на красотата, наслаждаването на моментите или упражняването на умствената ви гъвкавост са особено важни за основи на творческото мислене. По същество обръщането на внимание дава на нашия творчески мозък „точките“, от които се нуждаем, за да комбинираме идеи по нов начин.

Но за да разберем какво е необходимо, за да култивираме редовно вдъхновение, трябва да погледнем какво се случва в мозъка, когато вдъхновението ни връхлети. Някои учени наричат този момент точно преди удар на вдъхновение „мигане на мозъка“. С помощта на изображения с ядрено-магнитен резонанс проучвания установяват, че точно преди момент на вдъхновение прилив на алфа вълни изключва зрителния ни кортекс, за да успокои всички потенциални разсейвания, позволявайки на DMN да процъфтява. Докато външният ни свят се забавя, мозъкът ни прави различни връзки, водещи до момента „Аха!“.

Преди няколко години учените имаха голям интерес към тази тема. В проучване, публикувано в Nature, изследователите разглеждат въздействието на „отказването“ и връзката му с творческите пробиви по три различни начина: да не правиш нищо, да правиш нещо интензивно или да мечтаеш. Познайте кой тип отказване помогна най-много за творчеството? Тези, които са позволили на мозъка си да се „лута“, са се представили с 41% по-добре от колегите си при творчески задачи. Когато мозъците ни имат момент да дишат, те излъчват ендорфини, които ни помагат да се отпуснем и да излезем от менталното тунелно виждане.

 Но не всеки тип умствено лутане обаче еднакъв - релаксацията е решаващ елемент, когато се опитвате да насърчите творчеството и вдъхновението. Ето защо например ходенето на разходка сред природата може да ни помогне да се почувстваме по-креативно вдъхновени.

Лутането и релаксацията могат да се използват от работници в широк спектър от индустрии, а не само в академичните среди. Създателите, изобретателите и привържениците на статуквото от векове дават приоритет на умствените почивки. Алберт Айнщайн е известен с това, че си е вземал дълги почивки, за да се лута, когато работи върху решаването на трудни проблеми, които той нарича „мисловни експерименти“. Той е стигнал до Теорията на относителността, докато си е представял как язди слънчев лъч до края на Вселената.

За да култивираме по-редовно вдъхновение, трябва да започнем работа много преди самия творчески процес. Отвореността към нови идеи и преживявания, както и запаметяването на красиви неща, помага на мозъка ни да събере възможно най-много информация. След това намирането на начини да се отпуснете и да позволите на ума ви да се лута редовно може да даде на мозъка ви глътка въздух, от която се нуждае, за да бъде креативен и да комбинира тези аспекти на информацията по нов, интересен начин.

Следващия път, когато страдате от творчески блокаж, помислете за формулата – изследвайте, релаксирайте, мечтайте. Или още по-добре, дайте си момент за лутане на ума и мозъкът ви вероятно ще свърши работата.

………………….

Катина Бажаж, съосновател на Daydreamers, за FastCompany.com

Превод и редакция: Георги Георгиев