Търсачи на безсмислие

Понякога правим неща, които другите смятат за абсурдни, но тези дейности може да се окажат най-важното нещо в живота

През юли миналата година зрял мъж, облечен като голяма мечок, тръгна пеша из САЩ. Под псевдонима Бирсан, 33-годишният Джеси Лариос измина пътя от Лос Анджелис до Ню Йорк със спокойна крачка, потен, нервен и наблюдаващ света през процепите за очите. Лариос каза, че се чувства така, сякаш "носи върху себе си собствения си затвор". Освен причудливия външен вид на костюма, вътрешното усещане е като "изтезание", описа усещанията си той. Но Бирсан победи,  като се превърна във вдъхновение за репортерите, докато търсеше... хм..всъщност какво търсеше?

„Изглеждаше смешно“, казва той сега, смеейки се. Преди да стане Бирсан, Лариос не е бил спортист или влиятелен човек. Той продаваше здравни застраховки. Джеси Лариос реши да прекоси страната импулсивно. Въпреки че в този процес събра пари за пет благотворителни организации и в края на пътуването си постави цел да донесе радост, в началото и по средата му, той не го чувстваше като високо призвание. По-скоро това беше лично приключение. 

Това, което може да наречем Постъпка на Лариос, е голяма безсмислена цел - стремеж, който няма важно значение, но изисква значителни усилия за постигането му. Има и други примери, които не са толкова крайни.

Журналистката Ким Крос веднъж реши да направи 100 опита да се движи на задното колело на велосипеда си в продължение на месец.

Професионалният бегач Рики Гейтс обиколи всички улици на Сан Франциско.

Жена построи петфутов люлеещ се трицератопс – прародителят на днешния кон, за да изпълни детската си мечта да поязди динозавър.

Първоначално незначителността на стремежите, съчетана с изтощителна отдаденост, за да бъдат постигнати, изглежда влизат в противоречие. Защо да си поставяте цел и да изразходвате толкова много усилия за нещо, което няма никакво значение? Но една добра и безсмислена цел е акт на протест срещу въртенето в кръга на напрекъснатото самооптимизиране.

Протестът всъщност е срещу култа към производителност, но същевременно използва точно инструментите за постигане на по-голяма производителност. „Живеем в култура, която е силно мотивирана от преследването на пари, престиж или одобрение, обикновено под формата на харесвания в социалните медии“, казва Катрин Прайс, журналист на научни теми и автор на студията „Силата на забавлението: Как да се почустваме отново живи“.

Традиционните цели за самоусъвършенстване, като спиране на захарта или водене на „дневник на благодарността“, са утилитарни и, което е важно, не са и особено приятни. Безсмислените цели са предназначени за удоволствие. Те ни подмамват да правим това, което обичаме, което също води до състояние на увлечение. В него също сме дълбоко удовлетворени, докато се наслаждаваме на момента и сме погълнати от задачата.

Според Прайс, ако трябва да оправдаете времето, знайте, че състоянието на увлечение също подобрява креативността и служи като противоотрова срещу постоянния фокус върху работата, различни дигитални устройствата и бита.

Психологическият трик при поставянето на глупави цели е, че тяхната структура формира залог, макар и произволен - можете както да успеете, но и да се провалите. Това поражда някаква крайна цел, а хората обичат да доведат нещата до край. Колкото повече се доближаваме до изпълнението на дадена задача, толкова по-усърдно работим върху нея – модел, който психолозите наричат ​​„ефект на обощване на целта“.

Според Айелет Фишбах, професор в Чикагския университет и автор на книгата „Направи го: Удивителни уроци от науката за мотивацията“, целта ни дава смисъла, от който се нуждаем. Според нея безсмислените цели в живота служат като застраховка. Дори и да не постигате целите си в една област, като работа, все още изпитвате удовлетворение и ефективност в друга, като например да се правите на цирков артист на велосипед. Но най-интересното е, че движението към постигане на безсмислена цел ви изпраща на своеобразно пътешествие, а  хората се обединяват около пътешествието.

Главен герой в един глупав стремеж към някаква цел е магнит за помощници и съратници. Журналистката Ким Крос така и не се научи да кара велосипед на едно колело, но за сметка на това спечели друга награда – време, прекарано с 12-годишния си син, който също започна да усвоява този трик с нея. По време на маршрута, край Бирсан се появяваха фенове, които носеха храна и го придружаваха по тежките участъци от пътя. По думите му, тяхната доброта го е трогнала дълбоко.

Дейности от този вид често ни карат да взаимодействаме със света около нас, а не единствено с това, което виждаме на екраните на телевизора и компютъра. Прайс отбелязва, че една глупава цел вероятно не е по-безсмислена от ровичкането в Twitter или Instagram. Често срещан афоризъм гласи, че удоволствието трябва да идва от пътуването, а не от достигането на крайната дестинация. Големите, безсмислени цели насърчават това отношение, защото в крайна сметка няма значение дали ще стигнем до целта. 

В книгата от 2017 г. „Намиране на смисъл в един несъвършен свят“ философът Идо Ландау твърди, че къде човек намира смисъл в живота, зависи до голяма степен от отделните хора. Ако ценим знанието, тогава ученето ще направи живота ни по-целенасочен. Ако е важно да разширявате границите си на общуване и да накарате хората да се усмихват, тогава с пътуването из страната в костюм на мечка ще направите от живота си нещо, което си струва да се живее. Следователно безсмислени цели е грешното име за подобни дейности.

Нашият ентусиазъм да правим това, което другите наричат ​​абсурдно, е ориентир, който ни насочва към области, които ценим или намираме за важни и полезни. Превръщането им в цели ви кара да разпределите приоритетите си в натоварени дни. Всъщност като ни карат да се замислим за нещо тривиално, всъщност те ни напомнят за истински важните неща.

Източник:The Atlantic