Баба и дядо – вечните двигатели на семейното благополучие

Делът на възрастните хора спрямо децата днес е по-висок от всякога и това играе важна роля в икономиката. Една интересна тенденция се запазва във всички страни, както развити, така и развиващи се. Демографските и икономически данни от цял ​​свят са разгледани в статия на The Economist.

Демографските тенденции днес показват, че на първо място сред факторите е, че хората живеят по-дълго. От 1960 г. средната продължителност на живота в света се е увеличила от 51 на 72 години. Второ, раждаемостта намалява -броят на децата на една жена е намалял наполовина: от 5 на 2,4. Това означава, че съотношението баби и дядовци към внуци нараства. Използвайки данните на ООН за възрастта и населението, както и моделите на родствените структури в различните страни, може да се види следната картина. В света има милиард и половина баби и дядовци, в сравнение с половин милиард през 1960 г. Така техният дял в населението нараства от 17% на 20%. А делът на бабите и дядовците по отношение на децата под 15 години е нараснал от 0,46 през 1960 г. до 0,8 днес. До 2050 г. ще има 2,1 милиарда баби и дядовци, което е 22% от човечеството. Така те ще бъдат малко повече от децата под 15 години.

Какви могат да бъдат последствията от тази тенденция?

Проучванията показват, че децата, които са отгледани с активната помощ на бабите си (на практика бабите помагат по-често от дядовците), се справят по-успешно със задачите. Освен това помощта на бабата позволява на майките да ходят на работа и да увеличат икономическите си възможности.  Демографията в света е доста смесена картина. Ако при българите бабите и дядовците са приблизително 29% от населението, то при жителите на африканската държава Бурунди – едва 10%. Средната възраст също варира значително -  от 53 г. в Уганда до 72 г. в Япония. За да разберете колко голяма е разликата между голям брой баби и дядовци, най-добре е да започнете от страната, където те са по-малко.

В Сенегал, където по-голямата част от населението се препитава чрез селско стопанство, големите семейства остават остоянна величина - 4,5 деца на жена. Броят на децата под 15 години превишава броя на бабите и дядовците в съотношение 3,5 към 1.

Една такава баба, 84-годишната Ейми Диало, трябва да помисли добре, преди да си спомни всичките си внуци. Нищо чудно, защото те са цели 30 броя. Тя никога не е работила извън дома си. Но тя помага на някои от своите потомци да правят това. Ндейе, една от дъщерите й, си е намерила работа в офис, въпреки че самата тя имаше осем деца. Но бабата на Ейми й помага с децата. Разбира се, при цялото си желание тя не може да помогне при отглеждането на всичките си внуци и внучки, така че повечето от дъщерите и внучките й все пак не работят. Това е често срещано явление - едва една трета от жените в трудоспособна възраст в Сенегал имат или търсят работа. Бабите и дядовците предават традиционни вярвания, истории, песни и чувство за история. Но в един по практичен и приземен начин - това е голяма помощ при отглеждането на дете.

Проучване в селските райони на Гамбия установява, че  наличието на баба по майчина линия значително увеличава шансовете на детето да оцелее до 2-годишна възраст. В Африка на юг от Сахара, шансовете да ходят на училище са с около 15% по-високи за деца, които живеят с баба и дядо, и с 38% по-високи за децата, живеещи само с баба.

В страните с по-висок икономически растеж, раждаемостта е намаляла

повече, отколкото в бедните страни в Африка. В Мексико има средно две деца на жена, в сравнение със седем през 1960 г. В тази страна съотношението на броя на бабите и дядовците към броя на децата е три пъти по-високо, отколкото в Сенегал. Бабите са основният източник на грижи за малки деца в Мексико, в допълнение към родителските грижи. Това стана особено важно, след като много детски градини бяха затворени поради пандемията. Те гледат близо 40% от децата под шест години. Ирма Агилар Вердуско живее с дъщеря си и двамата си внуци -  Родриго и Фернанда. Тя готви, помага за училищните дейности и чете на внуците си. Дъщеря й пък работи по 12 часа на ден, тъй като е разведена, а бившият й съпруг не участва финансово в отглеждането и живота на децата. По думите на жената, в Мексико няма система за подпомагане на работещите майки, така че приносът на бабата е просто безценен. „Понякога плащах на хора да се грижат за децата ми, но беше трудно да си го позволя, а и не е лесно да се довериш на непознати“, казва още майката. Когато бабата е близо, жената е спокойна за децата си. Бабите в Мексико наистина дават шанс на жените да се върнат на работа.

Мигел Таламас от Междуамериканската банка за развитие и колегите му се опитаха да преценят как мексиканските баби помагат на дъщерите си да намерят платена работа. Екипът проучваше какво се случва със семействата след смъртта на бабите. Така бе установено, че смъртта на бабата намалява с 27%, или 12 пункта, вероятността дъщеря й да работи и намалява приходите й с 53%.

Съжителството с по-старото поколение не винаги е лесно

Възможно е тези хора да имат по-остарели идеи или да изискват твърде много уважение. Проучване от 2018 г. на индийски жени в селските райони установи, че тези, които живеят с мамаджи (свекърва си), имат малко свобода. Само на 12% е разрешено да посещават сами приятели или роднини. Но дори и в случай на властна баба, която потиска снаха си, положителният ефект върху икономическото благосъстояние на жената се увеличава.

Икономически развитите страни обикновено предоставят на жените възможност да съчетават кариера и майчинство. Но все пак много родители не могат без помощта на по-старото поколение. В Америка 50% от малчуганите -  35% от децата в началното училище и 20% от тийнейджърите,  прекарват време с бабите и дядовците си през седмицата, сочи проучване. Разбира се, и тук има подводни камъни. Британско проучване показа, че бабите и дядовците са по-склонни да оставят подопечните си хлапета по-близо до огнеопасни предмети, отколкото учителите в детските градини или детегледачките. Има и други странични ефекти. Изследвания в Америка, Великобритания, Китай и Япония показват, че дете, което е заобиколено от баба и дядо, е по-вероятно да страда от затлъстяване, въпреки че не е ясно дали това се дължи на разглезване или пък на други фактори.

Притеснения, че грижите на бабите могат да навредят на децата, изразява и майка от Китай -  Джоу Бао, която е архитект. В Китай детските градини са скъпи и не се ползват с доверие. Често бабите се пенсионират на 50, за да гледат единственото си внуче. Може би затова процентът на участие на китайските жени в работната сила е 62%, което е малко по-високо от това в Америка. „Ако искате да дадете на детето си добро образование, ще трябва да работите усилено, за да спечелите много пари", казва Джоу Бао. „В процеса на печелене на пари обаче може да загубите време, което бихте могли да прекарате с детето си ”, казва тя.  Освен това, според нея, баба и дядо разглезват твърде много единственото си внуче: „Детето получава твърде много внимание и става по-малко независимо“, обяснява китайската майка.

Комунистическата партия в страната насърчава традиционните ценности като членовете на семейството да се грижат един за друг, така че държавата да не се грижи за него. В Пекин през 2005 г. правителството дори създаде училище, за да обучава баби и дядовци как да се грижат по-добре за децата. 

Но следващото поколение може да не иска да поеме същата отговорност

Смята се, че не само децата и родителите, но и самите баби се възползват от такава помощ. Тези, които прекарват време с внуците си, съобщават за по-ниски нива на депресия и самота. Но тук има и обратна страна.

Грижата за деца обаче е тежка работа, която може да бъде досадна и изтощителна. Проучване, проведено в Сингапур, предимно в китайски семейства, установи, че мнозина се грижат за внуците си повече по задължение, отколкото от сърце. Освен това мнозина се оказват притиснати от задължения „и от двете страни“ -  като се грижат, както за малките си внуци, така и за собствените си възрастни родители.

Може би най-щастливи по отношение на освобождаването от задължения са бабите и дядовците в Швеция. Там равното участие на родителите във възпитанието и отглеждането на децата и широката мрежа от мерки за социална подкрепа, позволяват на майките и бащите да се справят сами.

За всяко дете една шведска двойка може да вземе 16 месеца родителски отпуск, повечето, от които се плащат от държавата. Бащата може да вземе три месеца, в противен случай те се изгубват, така че мнозина споделят отпуска си  по равно. След това децата се приемат в субсидирани детски градини и е нормално и двамата родители да се върнат на работа.  Повечето шведи са доволни от тази система.

А някои възрастни хора изпитват самота

При население от 10,4 милион,  около 900 000 души, на възраст над 60 години, живеят сами. От тях една пета се считат за социално изолирани, което означава, че се срещат с приятели или семейството си не повече от два пъти месечно. Освен добре обмислена социална политика и икономическо благополучие, хората се нуждаят и от любов.

Ето защо, въпреки че помощта на баба и дядо не е от спешна нужда, семействата в Швеция полагат упорити усилия да не губят връзката между поколенията. Например Хелена Пауес, която работи за местна правителствена асоциация в Швеция, описва как баща й обича да води дислексичния си внук Виле по музеи: „Той обича фактите и науката. Мисля, че дядо му го е водил във всички музеи в Стокхолм. Те имат много близки отношения. Баща ми също е имал трудности да се научи да чете и пише, когато е бил малък”, разказва Хелена. Освен това внуците прекарват ваканции извън града с баба и дядо си, плуват в езерото и пият лимонада в къщичката на дървото. Както отбелязва Хелена, баща й учи внуците си на уважение към другите, чрез собствения си пример -  той ги изслушва. „Децата се нуждаят от срещи и разговори с повече възрастни, отколкото само с родители“, добавя тя.