Вещи, хора, цели - какво си струва да бъде изоставено завинаги

Да се ​​държиш и да не се предаваш не винаги е знак за сила. Ан Лаура Льо Канф - основател на Ness Labs, описва пет ситуации, когато е най-добре да разчистим живота си и да продължим напред

Да се ​​научиш да пускаш е много по-трудно, отколкото да се научиш да задържаш. В човешката природа е да възприемаме себе си чрез това, което ни принадлежи, и затова се вкопчваме в минали скърби, неуспешни връзки и дори безсмислени цели.

Ние трупаме обиди, зацикляме в миналото и придаваме сантиментална стойност на безполезни неща. Това е тежко бреме, което може да попречи на способността ви да изследвате, създавате и преоткривате себе си. За щастие умението да пуснеш е колкото изкуство, толкова и наука.

1. Освобождавайте се от вещите

Мари Кондо е изградила огромна империя, като помага на хората да разчистят домовете си, като се отърват от старите вещи. Защо ни е толкова трудно да се разделим с тях?

Понякога това се случва, защото предметите имат сантиментална стойност. Тя може да бъде мотивирана от минал опит или бъдещи очаквания. Предмети със сантиментална стойност от миналото включват сувенир от ваканцията ви, гривна, която сте носили на първата си среща, или чаша, подарена от баба ви.

Предметите, които имат сантиментална стойност за бъдещето, могат да бъдат кутия с арт артикули (с надеждата, че един ден ще започнете да се учите да рисувате), колекция от книги по архитектура (които определено ще започнете да изучавате някой ден) или гири (все един ден ще започна да се занимавам със спорт). Раздялата с тях прилича на раздяла с някаква стара мечта.

А понякога не искаме да сме прахосници. Мислим, че тази вещ все още някога ще ни потрябва или пък се чувстваме виновни, че сме пръснали пари за нея. Това е и заблудата за неоправданите ни разходи. Чудесен начин да се отървете от излишните неща е да го правите постепенно. Започнете с лесните -  джаджи, които не сте използвали от години, стари хартии, които нямат голяма стойност, или най-прости неща, за които дори не помните за какво са ви необходими. Повечето от нас имат много от тях в домовете си. Постепенно преминете към по-значими неща, като се запитате: „Защо ми е ценен този предмет?“

Скоро ще разберете, че нуждата, която стои в основата на вашата сантиментална привързаност към конкретен предмет, може да бъде удовлетворена по друг начин –  благодарност за преживяване, свързано с този предмет, или чрез записка в дневник за някакъв важен момент. Не превръщайте това в болезнен процес. Ако някои неща са ви много скъпи, запазете ги за себе си. На кого му пука колко подреден е домът ви? Стига да се чувствате комфортно, това е всичко, което има значение.

2. Преценете целите си

Старите цели са невидимо бреме, което носим със себе си, без да забелязваме. Те може да не отговарят на текущите стремежи, но се съхраняват в дълбините на ума, влияят върху решенията и действията ни.

Често се придържаме към стари цели от илюзорното чувство за задължение към спомена за някогашната наша по-млада версия. Например, ако трябва да се изкачите по кариерната стълбица само заради семейните очаквания. Финансови етапи, постигане на определено ниво на богатство или купуване на имот до определена възраст също могат да окажат голям натиск върху вас.

Тежестта на остарелите цели може да се появи дори в области, които обикновено се считат за положителни. Например ако искате да пробягате маратон, въпреки че здравето ви не го позволява, или да получите висше образование, въпреки че поради житейски обстоятелства това не е практично в момента.

В много случаи специфичните цели могат да ограничат възможностите за придобиване на знания. Някои от най-интересните ни открития са направени случайно. Майсторенето на нещо, играта, експериментирането, опитването на нови неща са полезни дейности, които не се нуждаят от крайна цел. Те просто носят удоволствие и стимулират ума.

Да се ​​научите да изоставяте целите означава да направите място в живота си, за наслаждение от подобни дейности, а не защото те се вписват в някаква грандиозна схема. Просто запишете текущите си цели и се запитайте: „Защо тази цел е важна за мен?“

Повечето цели могат да бъдат превърнати в устойчиви стратегии, базирани на наслада от процеса, без да се фокусирате върху крайния резултат. Ако искате да се учите, може да правите това без да се фокусирате в кокретен резултат. Ако искате признание, можете да го получите с постоянни силни изяви, а не като се втурвате неистово към финалния разултат. Ако искате да се почувствате полезни, можете да го направите, като създавате значими връзки с други хора, а не като поставяте отметки в измислена таблица с показатели.

3. Отпуснете контрола

Всеки е забелязвал как мениджърът управлява екипа си, как колегата винаги поема водещата роля в разговора или как член на семейството стриктно се придържа към традициите. По-трудно е да забележите собствените си опити да установите контрол над окръжаващата ви среда.

Можем да планираме всеки детайл от отпуската, без да оставяме място за някаква спонтанност или мнение на другите около вас. Вкъщи можем да планираме менютата си предварително и да спазваме строг график за почистване. Или можем да сме толкова отдадени на тренировката, че да не я пропускаме дори когато не се чувстваме добре. Разпознаването на тези шаблони в нас не е лесно, защото те често произтичат от дълбоко вкоренено желание за стабилност и предвидимост. По тази причина те изглеждат по-скоро необходими навици, отколкото контролиращо поведение.

Повечето родители също преминават през трудно преживяване на отказване от контрол: този „страшен“ момент, когато трябва да оставят детето си да изследва света само. От първата стъпка, докато отидат в университет или получат първата си работа и се изнесат от дома, с времето става все по-трудно. И да се научиш да отпускаш контрола е доста трудно.

За да се избавим от илюзиите, трябва да оставим контрола, за да спечелим повече. На практика това означава да дадете възможност на хората (вашето дете, вашите служители, себе си) да играят извън правилата. Задайте въпроса: „А защо съм толкова загрижен за това правило?“

Вместо набор от твърди правила, които приличат на психологически затвор, създайте игрова площадка с основни принципи, които са гъвкави и креативни. Например:

• "Трябва да завършите всичките си домашни задачи, преди да се забавлявате“, (твърдо правило) може да се превърне в: „Съсредоточете се върху изпълнението на задачите си, но не забравяйте да отделите време за забавление“ (гъвкаво правило).
• „Упражнявайте всеки ден в продължение на поне един час“, (твърдо правило) трябва да се промени на „Упражнявайте три пъти седмично, като регулирате интензивността и продължителността според вашето самочувствие в момента и ниво на енергия“ (гъвкав принцип).
• „Без сладкиши или нездравословна храна“, (твърдо правило) може да се превърне в „Съсредоточете се върху балансираното хранене, което позолява да се наслаждавате на лакомства в умерени количества“ (гъвкав принцип).

Отказването от контрола ще ви позволи да се адаптирате към новите условия и ще можете да успеете дори когато нещата не вървят по план.

4. Освободете се от хора

Да отидем още една крачка напред. Това може да звучи тежко и сурово, но понякога е по-добре да изоставите някои отношения. Може би някои връзки вече днес не са подходящи за вас или хората са се променили по такъв начин, че това е в пряко отношение с връзките им. Оставянето на „минали връзки“ не винаги е тъжно, то е възможност за лично израстване. Запитайте се: „Защо поддържам тази връзка?“

Полезно упражнение е да напишете писмо до човека, но не и да го изпратите. Благодарете за всичко, което сте научили в тази връзка. Позволете си да изпитате пълната гама от емоции, които това упражнение може да предизвика. Повечето от отношенията, които имат значение за нас, са сложни. Приемете това. Пазете нагласата си за прошка през цялото упражнение. Изследванията показват, че прошката и желанието за добро са свързани с подобряване на здравето.

Може би след като преминете през този процес, ще разберете, че връзката си струва да бъде спасена. И ако това не стане, спокойно я изоставете, бъдете благодарни за уроците, които сте научили за света и себе си, и запазете добрите спомени като памет за взаимоотношенията, които са ви помогнали да израснете.

5. Освободете се от миналото

Склонни сме да се вкопчваме в спомените, особено в болезнените. Това се случва, защото мозъкът е настроен да помни ярко болезнени преживявания като механизъм за справяне и тези спомени често имат силна емоционална връзка. Това трябва да ни помогне да избегнем подобни ситуации в бъдеще.

Понякога обаче този механизъм има обратен ефект, карайки ни да изживяваме отново негативните емоции, свързани със спомените, което вреди на психическото ни благополучие и ни пречи да продължим напред.

Да се ​​откажем от миналото е трудно, защото в известен смисъл изисква да се сбогуваме с част от себе си. Опитът формира базата на това кои сме ние и освобождаването от бремето на миналите спомени означава предефиниране на нашата идентичност. За да започнете този труден, но възнаграждаващ процес, запитайте се: „Защо съм се вкопчил/а в тези спомени?“

• Може да почувствате, че припомнянето на болката ще ви помогне да я избегнете в бъдеще.
• Може би смятате този спомен за ключова част от вашата лична история.
• Може би има силна емоционална връзка с хората в паметта.
• Или се притеснявате, че забравянето може да доведе до повтаряне на същите грешки.

Отговорът на този въпрос ще ви помогне да замените статичните спомени с по-плодотворни мисли. Например, можете да напишете в дневник какви уроци можете да научите от това преживяване и как можете да избегнете същата грешка в бъдеще. Или намерете повече положителни преживявания в живота, които предоставят здравословни алтернативи за укрепване на вашата личност. 

И така, ето пет въпроса, които можете да използвате за умението и науката да се освобождавате от някои неща:

1. Освобождаване от вещи: „Защо ме интересува този предмет?“
2. Отказване от цели: „Защо е важна за мен тази цел?“
3. Отпукнате на контрола: „Защо за мен е важно да следвам това правило?“
4. Освобождаване от хора: „Защо ме вълнуват тези отношения?“
5. Освобождаване от миналото: „Защо съм се вкопчил в  този спомен?“

Журналистът Епи Ледерер написа: „Някои хора вярват, че да се държиш и да не се предаваш е знак за голяма сила. Въпреки това има моменти, когато е нужна много повече сила, за да разбереш кога да се отпуснеш, а след това и да го направиш.“

Източник: Ness Labs