Защо сте стеснителни (и как да го преодолеете)?

Нека сме наясно: никой не е просто "срамежлив" или "стеснителен" сам по себе си. Стеснителни ли сте със семейството и най-добрите си приятели? Най-вероятно не. Може би се срамувате да говорите пред много хора или с непознати - значи сте стеснителни в определени ситуации.

Затова вместо да мислим, че някой се притеснява, защото е "стеснителен човек", нека разгледаме една обичайна ситуация - разговор с непознат, пише Обекти;.

Много хора са напълно в свои води - могат така да се заприказват с непознати, сякаш си говорят със стари приятели. Но много от нас се чувстват напрегнати. Откъде идва това напрежение?

Това е наследство от нашите далечни прародители. Вашият "пещерен мозък" (който днес е безполезен, но няма как да го убедите) все още се опитва да ви предпази така, сякаш живеете на някое дърво, под непрекъсната заплаха от главатаря на глутницата. Еволюцията не може толкова бързо да влезе в крак с цивилизацията. Все още си мислим, че има заплаха, заради която е добре да не привличаме внимание върху себе си.

Когато чувствате стеснителност, вие подсъзнателно се опитвате да се защитите от потенциална заплаха. По някаква причина мозъкът ви възприема ситуацията като заплаха. Често причината е, че се чувствате по-нископоставени от човека срещу вас. Може да сте забелязали, че с определени хора ви е по-лесно да говорите, отколкото с други. 

Основата на стеснителното поведение обаче е, че се фокусирате предимно върху себе си. Концентрирани сте прекалено много върху това какво може да помислят за вас, как преценяват думите и действията ви. Това чувство може да се прояви като затруднение в общуването - избягване на зрителен контакт, запъване, затруднение да формулирате и да изложите ясно мисълта си.

Защо възприемаме ситуацията като заплаха? Има научни изследвания, които показват, че някои хора са генетично предразположени да бъдат по-стеснителни - но не това е причината за неприятните социални епизоди.

Причината да чувствате притеснение в дадени ситуации е, че сте научили, че в тези ситуации има за какво да се тревожите. Най-често се предполага, че това се случва в детството, но може да се случи във всеки етап от живота. Редица хора са били абсолютни екстраверти като деца, но стават срамежливи в по-късна възраст. Трудно е да се каже точно кога се случва - обикновено процесът е постепенен. Много вероятно е стеснителността да се дължи на проблеми със самооценката. 

Еволюционният фактор

Изследвания демонстрират, че същия тип "характер", който се среща при срамежливите хора, присъства при много други видове - от пингвини до плодови мушици.

Разбира се тук не става въпрос за разговори, купони и социални контакти, а за това кой скача първи. По-"срамежливото" животно предпочита да използва по-скоро мозъка, отколкото крайниците си. 

Екстравертите ще се впуснат право напред, надявайки се на най-доброто. Докато интровертите ще обмислят ситуацията или ще изчакат останалите да минат първи, за да са сигурни, че е безопасно. От гледна точка на оцеляването интровертите в случая имат еволюционно предимство: макар и да се дореждат последни до храната, те много по-рядко биват изяждани.

Как да преодолеем стеснителността?

Независимо какво е генетичното ви предразположение, вие не винаги сте били стеснителни. Били сте "отворени" и "изложени" - и това е било посрещнато отрицателно. Може би повече от веднъж. Може би днес твърде силно се концентрирате върху нещо, което мислите, че всички възприемат по същия начин. Чувствате, че ви наблюдават и оценяват - във ваш ущърб.

Основният трик е да отклоните вниманието от себе си - но не чуждото, а своето собствено. В стеснителна ситуация човек обикновено е концентриран върху себе си - погълнат от собствените си чувства, представи и мисли за чуждата преценка. Насочете вниманието си навън, към хората, с които разговаряте и това, което казват. Опитайте се да разберете техните нужди и желания, техните съмнения и притеснения.

Пренасочвайки фокуса от себе си към другите, проявявайки любознателност и искрен интерес към света наоколо, неусетно спирате да се чувствате под заплаха и забравяте за притесненитето. Колкото по-често съумеете да направите този преход, толкова по-лесно ще се отърсите от излишната стеснителност. 

По материали от overshyness.com