Писмо на един баща до неговата дъщеря за бъдещия й мъж

Психологът Кели Фланаган пише писма до своята дъщеря за нещата от живота – нещо като послания в бутилка с мъдри съвети за бъдещето. Сайтът Psychologies публикува едно от най-популярните от тези писма, събрало хиляди читатели в неговия блог.

„Малка моя,

Неотдавна с майка ти търсехме нещо в Google и случайно попаднахме на списък с най-често задаваните въпроси за търсения в мрежата. Начело на този списък се оказа въпросът: „Как да задържим мъжа до себе си?”.

Това ме обезсърчи. Бегло прегледах няколко от безкрайните статии за това как жената да бъде винаги сексапилна, кога е най-добре да МУ поднесе бира и кога – сандвич и как да направи своя мъж по-умен и готин.

И се вбесих.

Малка моя, това просто не е вярно – никога не си имала, нямаш и няма да имаш такава задача – „да задържиш мъжа”.

Твоята единствена задача е да помниш, че си достойна за любовта на добър човек. Пази тази увереност дълбоко в душата си, там, където не могат да я разрушат отказите, загубите и егоизма, с които се срещаме в живота. (Ако помниш винаги, че не само ти, но и всеки друг човек е достоен за любов и уважение, битката на живота ти е спечелена. Но, това е тема за друго писмо.)

Ако повярваш, че си ценна такава, каквато си, то ще привлечеш момчето, което е способно да те оцени и което ще пожелае да прекара целия си живот все по-силно влюбвайки се в теб.

Малка моя, искам да ти разкажа за мъжа, който не се нуждае от това да бъде задържан, защото сам ще иска да бъде до теб.

Не ме интересува правилно ли държи лактите си на масата – важното е да не сваля очи от носа ти, когато го мръщиш смешно, докато се заливаш от смях.

Не ме интересува дали умее поне малко да играе голф – важното е да може да играе с децата, които ще му дариш и да забелязва, ту с възторг, ту с раздразнение, че приличат на теб.

Не ме интересува колко е мъжествен – важното е да има достатъчно сили да ти позволява да проявяваш силата на сърцето си.

Най-малко от всичко ме интересува за кого гласува на изборите – ако те почита в твоя дом и дълбоко те уважава в сърцето си.

Не ме интересува цветът на кожата му – ако покрие платното на вашия живот с цветовете на търпението и умението да се жертва за другия.

Не ме интересува в каква религия е възпитан, а може и да е израснал в нерелигиозно семейство – важното е да вярва, че в живота има свещени неща и да знае, че всяка минута от живота изобщо и всяка минута от живота с теб е дълбоко свещена.

И накрая, малка моя, ако ти срещнеш такъв мъж и между него и мен няма нищо общо, знай, че ние двамата имаме най-важната обща ценност на света:ТИ.

Защото, в крайна сметка, единственото нещо, което трябва да направиш, за да го задържиш е да бъдеш себе си.

С любов: Татко, мъжът, който винаги ще те обича!

P.P. „Написах това писмо до своята дъщеря, но искам да го посветя на всяка жена, която съм срещал по пътя си. А още и на жените, на които никога не им се е случвало да чуят такива думи от бащите си.

Написах го и за поколението на сегашните момчета – бъдещи мъже, които трябва да чуят кои са наистина важните неща. Дали моето малко момиченце ще срещне любящ спътник за цял живот, зависи и от това дали поне днешните момчета няма да забравя истински важните неща. Моля се за вас!”