Пътят към съвършенството: Психическа нагласа (Част 8)

Една от причините повечето хора да не могат да станат достатъчно добри в нещо е, защото им липсва талант за нещата, от които околните наистина се интересуват.

Друга причина е, че не искат да работят достатъчно, което го разбирам. Често е по-добре да имате личен живот, приятели и здраво семейство. Много от личностите, които са постигнали съвършенство в дадена област, имат проблеми с връзките и семействата си, съпрузите и децата си. Ван Гог си е отрязал ухото. Достоевски, Кафка, Боби Фишър и Гьодел не са се славили със забележителни социални умения и често са страдали от депресия, склонност към самоубийство или са били на ръба на шизофренията.

Когато имате кариера, съществува разбирането, че ще скачате от един успех на друг. Тръгвате от кибритената кутийка, минавате през големия офис, после ставате главен изпълнителен директор и така нататък.

Може да претърпите известни провали по пътя, но те няма да са толкова големи.

Съвършенството обаче винаги е съпроводено от големи провали. 

В деня преди да замине за Вегас през 2008 година, където спечели над $3 милиона, придружих покер звездата Айлон Шуорц в съда. Бяха му назначили служебен адвокат, защото нямаше пукната пара и беше затънал в дългове.

Тогава той ме попита: „Утре трябва да се кача на самолета за Вегас и когато се върна, има вероятност да ме вкарат в затвора. Как ще се справя с всичко това?“

Нямах подходящ отговор освен глупавите клишета. Но той се качи на самолета. И с всеки изминал ден печелеше все повече и повече. Откакто спечели $3,7 милиона, не е поглеждал назад.

Много хора в сферата на инвестициите не харесват Тим Сайкс. Казват, че имал много арогантен маркетингов подход. Понеже ми е приятел, мога да ви кажа, че той самият не е никак арогантен. Дори е много скромен. Причината за тази негова скромност е, че откакто постигна първия си успех, е фалирал напълно няколко пъти.

Никак не е забавно да останеш без пукната пара. И на мен ми се е случвало. Но хората, когато претърпят фалит, никога не си мислят: „Е, този път не се получи, но може би следващия път ще стане.“

Обикновено си казват: „Това беше най-ужасното преживяване в живота ми. Последният ми шанс отиде по дяволите. Свършен съм. По-добре да бях умрял, отколкото да преживея тази болка. Всички около мен също биха предпочели да съм мъртъв.“

И докато Тим отново се мъчеше да изплува, никой не искаше да има нищо общо с него. Беше участвал в няколко видеа за компанията, с която работех, и те бяха забранени.

Затова Тим избра себе си. Той следваше всички споменати до момента стъпки към съвършенството и оттогава е спечелил милиони от търговия. Познавам хиляди търговци. Наистина хиляди. Но познавам само един успешен и това е Тим.

По пътя към майсторството всичко може да се обърка.

Както обяснява Робърт Грийн в книгата си „Mastery”, Наполеон бил пратен в изгнание на о-в Елба, където се смята, че е изрекъл популярния си палиндром (някак си проговорил на английски за първи и последен път в живота си), „Able was I ere I saw Elba”.

Всеки майстор има своя о-в Елба. Всеки в даден момент е заточен на остров, от който няма изход и където живота, който е познавал до скоро, вече не съществува. 

Наполеон избягал, защото бил най-добрият в света в онова, което правел. Защото имал нагласата – а може би слепотата – да не си каже, че това е края му. Начинът, по който се върнал обратно на власт, е невероятен пример за силна психическа нагласа, съпроводена от гореспоменатите елементи за постигане на съвършенство.

Тим тръгна от милиони, мина през фалит, после търгуваше от мазето на родителите си, за да направи милиони отново, и този път вече няма да се срине.

Боби Фишър прекарал голяма част от живота си на ръба на шизофренията, защото не можел да приеме провалите си. Изчезвал за по няколко години и после се връщал по-силен от всякога.

Как да си създадем такава нагласа? Не знам. Тя представлява смесица от много неща:

- Его. Истинска вярва в това, че можете да сте най-добрите, напук на всички доказателства за обратното и на неодобрението на околните.

- Липса на изход. Попитайте Айлон, Луис и много други какво са си мислели, когато са били на дъното. Почти всички ще ви отговорят: „Какво можех да направя с живота си? Трябваше да продължа да се боря!“

Джеймс Алтъчър за JamesAltucher.com