Дами, не се подценявайте!

Тази сутрин зададох на потребителите на LinkedIn следния въпрос: “Кое е по-важно: компетентността или самоувереността?“ Целта ми беше да разбера дали отговорите на мъжете са различават от тези на жените. Ето и резултатите:

Тайно очаквах дамите да отговорят „компетентност“. Според традиционната мъдрост – а и според много проучвания, - жените имат склонността да подценяват не само степента си на подготвеност за повече отговорности, но и цялостното си представяне.

В статия за Atlantic Кати Кей и Клер Шипман представят нещата така:

„За разлика от мъжете, жените не смятат, че са готови за повишение, прогнозират, че ще се издънят на тестове и като цяло подценяват уменията си.“

Онзи следобед публикувах резултатите в LinkedIn и помолих потребителите да ги коментират. Ето какво написаха трима от тях:

Франк Манзардо: "С риск да прозвучи сексистки, вярвам, че жените наистина разбират, че за да са успешни, трябва да бъдат достатъчно уверени да преодолеят предразсъдъците в корпоративна Америка... и между другото – те обикновено вече са достатъчно компетентни, щом са достигнали до нивото, на което са."

Шели МакАртър: "Знам, че съм компетентна, но как бих могла – като жена – да покажа увереност, без да ме помислят за егоист, след като жените по традиция влизат в ролята на безкористни и от тях не се очаква да имат увереност? Може би е по-добре да кандидатствам за работа в компании, които се управляват от – или са собственост на – жени, където женските ценности са по-ценени."

Мишел Лобдел: "Увереността проправя път на креативността; именно моите самоувереност, визия и стойността, която генерирам, ме движат напред, когато други се отказват. Увереността може да бъде купена; заобикалям се с хора, които ми помагат да реализирам мечтите си, но увереността ми е катализаторът на колективното движение напред."

В статия за Harvard Business Review, Томас Чаморо-Премужич, професор от University College London, пише следното:

„Онова, което ни интересува, е колко компетентни са другите. Увереността е метод или път, който повечето избират, за да получат тази информация. Но той води до неправилни оценки на чуждата компетентност, тъй като връзката между увереността и компетентността е незначителна.“

Да приемем първата част от аргумента му за чиста монета – всички искаме да знаем колко компетентни са другите.

В наши дни често измерваме компетентността въз основа на увереността. Да, мерилото ни е дефектно, но широко разпространено. Освен това то отсъжда в полза на мъжете, които – по принцип – оценяват себе си по-високо, отколкото се оценяват жените. А и това мерило е причината господата да гледат дамите през призмата на собствената си ценностна система (например „трябва да се държиш по-уверено“).

Наскоро изнесох лекция в рамките на Global Women's Leadership Summit. Изразих мнението, че жените може би имат нужда от справка с реалността, за да „калибрират“ възприятията си. Ако знаете, че имате склонност да подценявате представянето и уменията си, опитайте се да я компенсирате, като:

1. Оценявате представянето си малко по-високо от реалната си самооценка;

2. Искате – или се борите за – повече отговорности по-рано, отколкото ви диктуват инстинктите.

Независимо какво казват околните, всички сме човешки същества и изпитваме страх. Разликата е, че някои го прикриват по-добре от други. Няма значение дали сте мъж, или жена – не позволявайте нищо да засенчва умението ви да си вършите работата.

Брус Касаноф, писател, за LinkedIn.com