Ползите и вредите от перфекционизма

Какво е общото между Стив Джобс, Майкъл Джаксън и Леонардо да Винчи? Като изключим таланта, всички те са били перфекционисти. Вероятно можем да кажем същото за Мадона, Серена Уилямс и Гордън Рамзи. Независимо дали става въпрос за изкуства, науки или бизнес, изключително успешните личности рядко разчитат само на дарбите си. Те се посвещават изцяло – и дори маниакално – на качеството. Както е казал Чарлз Буковски, „Открийте онова, което обичате, и го оставете да ви убие.“

Страх от провала

Психолозите изучават перфекционизма от десетилетия и детайлно описват неговите ползи и разрушително въздействие. Всъщност малко са личностните особености, които илюстрират тънката граница между нормалното и анормалното по-добре от перфекционизма.

Въпреки че определенията варират, основна негова характеристика е старанието да не се допускат грешки. Перфекционистите се водят от страха си от провала и именно той ги мотивира да постигат неща, които други не могат. Според психолози, такива личности мислят, че не са достатъчно добри, и инвестират много време и енергия в самоусъвършенстване.

Алфред Адлер и Фридрих Ницше наричат този феномен „комплекс за малоценност“. Зад всяко изключително постижение, смятат те, се крият болезнени неувереност и съмнение. Успехът е само временен антидот за тези неприятни емоции.

Непродуктивен перфекционизъм

Перфекционизмът не винаги ражда забележителни артистични и интелектуални победи. При липсата на завидни умения, работна етика или упорство, той може да доведе до отлагане и други саморазрушителни видове поведение, като например хранителни разстройства. Но какво прави перфекционизма сходен на повечето личностни особености – твърде много или твърде малко от него може да бъде пагубно, а точната доза – сериозно преимущество.

Един фактор, допринасящ за резултата от поддържане на деликатния баланс, е невротичността, или така наречената „предразположеност към стрес“. В едно изследване сред студенти по медицина, които обикновено са склонни към перфекционизъм, учени откриват, че перфекционистите се представят по-добре, когато не са тормозени от стрес и безпокойство – дори да не са удовлетворени от постиженията си след това. Затова пък невротичните перфекционисти, които извоюват завидни резултати, в крайна сметка пак са недоволни от плодовете на труда си.

Зависи кого гледат

Но има още по-добър индикатор за това, дали нечий перфекционизъм ще се развие в благоприятна или вредна посока – до каква степен хората се фокусират върху себе си, вместо върху другите.

Всъщност анализи на научни доказателства гласят, че перфекционистите се представят по-зле, когато се стараят преди всичко да не разочароват хората около себе си. Когато обаче са си поставили за цел да се усъвършенстват – да подобрят личните си рекорди и да постигат все повече и повече – резултатите и благосъстоянието им са положителни.

С други думи, перфекционистите се справят по-добре, когато сами са най-суровите си критици. Тази форма на перфекционизъм допринася за концентрацията им върху целта и ги предпазва от безпокойство, стрес и разсейващи фактори. Ако вниманието ви се отклони от целта и се втренчите в околните, пропилявате значително повече умствени ресурси.

Съвършено несъвършен свят

Най-накрая е важно да запомним, че перфекционизмът влияе не само на самите нас, но и на хората, от които сме заобиколени. Приятели, половинки и членове на семейството могат да пострадат от отдадеността на перфекционистите на работата и кариерата. От друга страна, когато един перфекционист пожъне невероятен успех, той допринася за развитието на цялото общество и за иновациите в своята област, вдъхновява околните и ги кара да се стремят към величие.

В ера, в която толкова много експертни съвети са насочени към борбата с хроничната преумора и стреса в службата, е важно да помним, че почти всички завидно успешни личности са работохолици, както и че някои от най-великите пробиви са дело на перфекционисти, а не на хора със здравословен баланс между личния и професионалния живот.

Така че, макар и да звучи егоистично, човечеството би загубило много, ако открие лек за перфекционизма.

Д-р Томас Чаморо-Премужич, психологичен профайлър и експерт по управление на таланта, за FastCompany.com