Успехът не е цел, а начин на живот

Когато срещнем успешен мениджър или бизнес лидер – и имам предвид наистина успешен, а не самозванец, който си играе на шеф в някоя незначителна компания, – по навик предполагаме, че животът му е песен и че всичко само си е дошло на мястото. Тази представа не би могла да бъде по-далеч от истината.

Докато са расли, мнозина са нямали нищо и са преодолявали сериозни препятствия, само и само да запазят целостта си до достигане на зрелост. Повечето са тръгнали от дъното и са се издигали нагоре ден след ден, за да се изкачат до високите етажи в света на бизнеса. Дори тогава предизвикателствата не спират... а и много повече е изложено на риск.

Не казвам, че успехът никога не е лесен или че е много по-трудно постижим, отколкото изглежда. И двете твърдения са верни, но това, което казвам, е че успехът е един безкраен процес. Той не е цел, а начин на живот!

Забавното при истинските мениджъри и бизнес лидери е, че вместо да се събудят един ден и кажат, „Уау, успях!“, а след това да прекарат остатъка от живота си в лукс, те не спират да инвестират време и усилия в преодоляване на следващото голямо предизвикателство – просто са такива. Просто това правят.

Не ви казвам това, за да ви вдъхновя, а защото знам, че е вярно. Мога да ви дам доказателство и от личния си опит – от собствената си кариера и тези на стотиците мениджъри, с които съм работил през годините.

Писал съм много за това, какъв е животът, докато растеш във враждебна среда и надвиваш шансовете, за да достигнеш върха – велики предприемачи като Хауърд Шулц (главен изпълнителен директор на Starbucks), Лари Елисън (председател на Oracle), Масайоши Сон (основател на Softbank), Джак Ма (председател на Alibaba) и покойния Стив Джобс.

Доверете ми се, когато ви казвам, че успехът не е това, което си мислите или за което го представят по-голяма част от експертите по лидерство и предприемачество. Онези, които го описват като лесен или парадират със своите самопризнати постижения, са глупаци. Ако не бяха, нямаше да разтягат безсмислените, розови локуми, които ни преследват в социалните мрежи и популярните уебсайтове.

Успехът няма нищо общо с популярните понятия като лична продуктивност, навици, вдъхновение, емоционална интелигентност или позитивно мислене; нито с мисленето като предприемач или поведението на лидер. И определено няма нищо общо с това, да се преструвате на успели, докато не сполучите. За тези, които прекарват живота си, правейки онова, за което другите мечтаят или пишат, ето какво е успехът:

1. Преодоляване на нещастията

Причината хората, които са израснали в неблагоприятна среда, да се превърнат в успешни мениджъри и бизнес водачи е, че те развиват конкурентен дух и упоритост, необходими за преодоляване на непрекъснатите професионални предизвикателства. Няма по-добро обучение за главен изпълнителен директор от борбата с трудностите.

2. Да имаш какво да докажеш

Повечето топ мениджъри, които съм срещал, изглеждат, като че ли са били третирани несправедливо, като че ли имат нещо, което трябва да докажат, въпреки че така и не са разбрали какво и на кого. Дори не съм сигурен, че знаят. Но обикновено това е причината никога да не са удовлетворени от представянето и постиженията си. Затова никога не спират да се развиват, да създават иновации и да покоряват нови върхове.

3. Мания по работата

Мисля, че вече всички знаят колко отдадени са истинските предприемачи на разрешаването на проблеми по иновативни начини. Но успелите личности – като Бил Гейтс, Уорън Бъфет, Марк Зукърбърг и Лари Пейдж например – не са просто отдадени на работата си – те са вманиачени по нея. Именно затова са толкова дисциплинирани и фокусирани.

4. Убеждението, че сте специални

Едно нещо, което съм забелязал, че величията споделят, е, че наистина се смятат за специални. И нямам предвид по начина „Аз съм по-добър от теб“; просто играят по собствените си правила. И едва ли би могло да им пука по-малко за това, как трябва да действат. Затова често постигат успехи, които другите смятат за невъзможни. Да смятате, че сте необикновени е пророчество, което се реализира само.

5. Находчивост и доверие на инстинктите

Можете да мислите каквото си искате, но успешните бизнес лидери са умни и схватливи. Дори повече – доверяват се на инстинктите си, когато са изправени пред големи решения. Разбира се, наемат най-добрите таланти и се вслушват в тях, но в крайна сметка следват интуицията си. И това обикновено дава ефект.

Ако гледате на успеха като на единствена цел, едва ли ще постигнете такъв. Но ако вършите страхотна работа просто защото това ви доставя удоволствие, то със сигурност ще сполучите.

Стив Тобак, писател и управляващ партньор в Invisor Consulting, за Entrepreneur.com