Умението да присъстваме в ситуацията - по-ценно от харизмата

Историята на всички страни по света потвърждава: някои личности са харизматични по рождение. Те са навсякъде по света, през всички векове, има ги и днес. Увличат след себе си масите със силата на излъчването си  - например Мартин Лутър Кинг в Щатите. За съвременни примери са сочени Ричард Брансън, Бил Гейтс, Елън Мъск, Опра Уинфри и други. 

Наистина, не всички имаме харизма. Но това не е решаващо за житейския ни успех, смята психологът от Харвардския университет Ейми Къди. 

За всички ни, които се съмняваме че имаме харизма, има и нещо по-важно, посочва Къди в своята книга "Presence". В нея психологът обяснява разбирането си за "присъствие". Според Къди това е умение да сме приспособени към случващото се наоколо и да можем в рамките на него да разгръщаме целия си личен човешки потенциал - независимо дали става дума за важна презентация или за разговор със значим човек, например с шефа. Умението се корени в оценката за себе си в конкретната ситуация и преценката за тежестта на собствената личност в нея.

Къди обяснява, че разликата между харизмата и присъствието е в това, че харизмата е по-скоро опияняващо и завладяващо умовете на другите качество на даден човек, докато присъствието е по-скоро съзнанието за себе си спрямо другите и за това как ти се чувстваш като себе си с тях наоколо. Под добро умение за присъствие се има предвид да можеш да се впишеш в ситуацията, да се включиш в нея. По-малко става дума за това как другите виждат теб и повече за това как ти виждаш себе си. 

За да имаме повече успех в това отношение, може да се упражняваме в самоутвърждаване. Как? Като си запишем на лист или във файл какви са най-важните за нас неща, кое е значимо за личността ни, кои са ценностите ни. Какъв човек сме, какво сме постигнали... Идеята е да се чувстваме по-уверени кой сме, когато настъпят решаващите моменти и предизвикателствата. 

От друга страна, психолозите изследвали харизмата, посочват че тя е до голяма степен свързана с поведението на човека, изражението на лицето му и употребата от него на повече думи, с които другите могат да се свържат и припознаят. 

В крайна сметка както харизмата, така и присъствието, имат еднакъв краен резултат: положително впечатление в очите на другите. 

"Искам всички да могат да влияят на себе си. Ние се самоубеждаваме и това ни позволява да убеждаваме и другите", изтъква Къди.

Ето защо умението да присъстваме осъзнато в ситуацията може да се окаже далеч по-ценно от харизмата.