Губи ли САЩ войната срещу Big Tech?

Само преди няколко години въвеждането на сериозни мерки в САЩ за ограничаване на мощта на американските технологични гиганти изглеждаше неизбежно. Шефовете на Apple, Amazon, Google и Facebook трябваше да се явят на изслушвания пред Конгреса и президентът Джо Байдън назначаваше множество служители, известни със своите твърди възгледи към прекомерната мощ на технологичните гиганти.

Но усилията на Конгреса да напише нови правила за справяне с проблеми в сферата на неприкосновеността на личния живот и дезинформацията са почти мъртви, а в съдилищата технологичните фирми спечелиха поредица от победи в дела, оспорващи отговорността им за съдържание на техните платформи и правото им да придобиват други фирми, пише Натали Шърман за Би Би Си.

Днес ще започне следващата съдебна битка - процес с високи залози, който изправя правителството срещу Google.

Компанията е обвинена, че несправедливо затвърждава позицията си на водеща интернет търсачка, като плаща милиарди долари на производители на смартфони като Apple и уеб браузъри като Mozilla, за да запазят търсачката й тази, към която потребителите биват насочвани по подразбиране.

Прокурорите твърдят, че сделките са дали на Google, която обработва около 90% от глобалните заявки за търсене в интернет такова предимство в сферата на данните, че компанията е блокирала появата на конкуренти и е нарушила законите за конкуренцията на САЩ.

Делото, заведено в последните дни на администрацията на Тръмп през 2020 г., се разглежда като забележителен случай - най-сериозното предизвикателство за начина, по който технологичната индустрия работи от десетилетия и ключов тест за това дали правителството на САЩ може да надделее в борбата си за овладяване на индустрията.

Главният изпълнителен директор на компанията-майка на Googlе – Alphabet Сундар Пичай се очаква да свидетелства по време на 10-седмичния процес. Очакват се и  изслушвания на ръководители на Apple.

„Това е процесът за антитръстово монополизиране на едно поколение“, каза Бил Баер, гостуващ сътрудник в института Brookings и бивш правителствен адвокат, работещ по въпросите на конкуренцията, известни като антитръстови в САЩ.

Някои анализатори казват, че правителството разполага със сериозни аргументи. Те отбелязаха прилики с делото срещу Microsoft от 1998 г., за която съдилищата по-късно установиха, че поддържа монопола си върху операционните системи чрез незаконни, антиконкурентни тактики, като предварително инсталиране на Internet Explorer.

Ако правителството спечели новото дело, това може да означава, че Google вече няма да се инсталира автоматично като търсачка. Това  може да бъде последвано и от други, по-значими промени.

Анализаторите казват, че това може да отвори възможност за конкуренти, като Bing или ChatGPT на Microsoft, да спечелят потребители (и данни). Така потребителите ще имат по-голям избор.

Но победата на правителството далеч не е сигурна

Google твърди, че предоставя по-добър продукт - и нищо друго освен по-добрите оферти на компанията на пречи на конкурентите й да предложат свои собствени споразумения.

Мат Шруърс, президент на Асоциацията на компютърната и комуникационната индустрия, казва, че Google може убедително да оприличи своите сделки на преговори между производители на храни и супермаркети за това къде се поставят продуктите в магазините -  споразумения, които вече са били разгледани от американските съдилища и счетени за законни.

Той очаква също така да бъде трудно за правителството да докаже, че потребителите са били ощетени - традиционният стандарт, по който се оценява незаконната монополна власт в САЩ.

„Антитръстовият закон на САЩ не защитава конкурентите от тяхната конкуренция. Той защитава конкурентния процес, за да защити потребителите. Тук изглежда, че правителството избира победители и губещи... и съдилищата традиционно отхвърлят това мнение“, коментира Шруърс.

В други неотдавнашни американски съдебни спорове с технологични фирми, като например опитът да се блокира придобиването на производителя на видеоигри Activision Blizzard от Microsoft, правителството претърпя поражение.

Това доведе до бурни критики от някои страни, включително някои републиканци, които обвиниха администрацията на Байдън, че прахосва пари по дела, които със сигурност ще загуби.

Председателят на Федералната търговска комисия (FTC) Лина Хан и Джонатан Кантър, който ръководи антитръстовия отдел на Министерството на правосъдието, което се занимава със случая Google, защитиха своите действия. Те обаче признаха, че по-строгият подход ще носи загуби в някои случаи.

Ребека Хо Алънсуърт, професор по право в университета Вандербилт, смята, че регулаторите могат да претендират за напредък дори в случаите, които са загубили.

„Мисля, че е твърде рано да се каже, че губят битката. Те печелят някои битки и губят други, но войната не е свършила“, каза тя.

По-късно този месец се очаква FTC да заведе дело срещу Amazon. Случаи, свързани с рекламния бизнес на Google и покупката на Instagram от Facebook, също ще бъдат разгледани през следващите месеци. Google наскоро уреди съдебно дело, заведено от американските щати за нейния магазин за приложения.

Независимо от това как ще се развие тази вълна от съдебни дела, технологичните гиганти се забавят от подобни битки, казва Виктор Майер-Шьонбергер, професор по управление на интернет в Оксфордския университет.

Но той предупреждава, че САЩ водят „последната война“, тъй като развитието на изкуствения интелект поставя големите платформи на заден план. Майер-Шьонбергер също така не вижда признаци, че подобни искове ще се адресират важни въпроси, като контрола върху данни, които вероятно ще играят голяма роля, определяйки основните играчи на пазара в бъдеще.

„Това не означава, че не трябва да го правим“, казва той, имайки предвид антимонополните дела. „Но не трябва да се надяваме, че това ще реши проблемите с мощта на водещите платформи“, добави Майер-Шьонбергер.