Прозрачност или контрол: Държат ли се хората по-добре, когато невидимото око ги следва навсякъде?

Основателят на фондация Xprize Питър Диамандис се присъедини към нарастващия списък от мениджъри в технологичния сектор, които смятат, че глобалното наблюдение е добра идея, като тази седмица написа в X, че „хората се държат по-добре, когато ги наблюдават“.

В есе в Substack, озаглавено „Видимост, прозрачност и доверие“, той описа това, което нарича „радикална прозрачност“, като неизбежно и положително явление, като си представя бъдеще, „в което можеш да знаеш всичко, по всяко време и навсякъде“ и където „никой не може да се скрие“.

Диамандис сподели, че неговото мислене е било повлияно от интервю в подкаст с Уил Маршал, главен изпълнителен директор на Planet – най-големият оператор на спътници за наблюдение на Земята. „Никой вече не може да се скрие“, каза Маршал на Диамандис по време на разговора, като изтъкна способността на компанията да заснема ежедневно всеки квадратен метър от планетата. Маршал посочи Украйна като пример, като изтъкна, че сателитните снимки на Planet са разкрили военното натрупване на Русия преди инвазията през 2022 г. и са го извели на първите страници на вестниците по целия свят.

Тези коментари са в духа на думите на основателя на Oracle Лари Елисън, който по време на събитие за финансови анализатори на Oracle през септември 2024 г. заяви, че „гражданите ще се държат възможно най-добре, защото ние постоянно записваме и докладваме всичко, което се случва“. Елисън предсказа, че изкуственият интелект ще обработва записи от камери на таблото, домофони и камери, носени от полицаите, за да създаде мрежа за наблюдение, в която всеки полицай ще бъде под постоянен надзор. Диамандис представя това като прозрачност, а не като контрол, но крайният резултат, който той описва, е структурно идентичен.

Технологията, която Диамандис възхвалява, е реална и се разпространява. Звънците за врата Ring, автомобилите на Tesla с външни камери, автоматизираните четци на регистрационни номера от Flock Safety и проследяването на реклами чрез телефони вече правят трудно за всеки да се движи из града, без да бъде записван. Умните очила Ray-Ban на Meta са продадени в седем милиона чифта, поставяйки почти невидима камера на лицата на милиони хора, а Apple, Google и Snap подготвят свои конкурентни умни очила със собствени камери.

Но хората от другата страна на обектива не реагират така, както предвижда Диамандис. Най-малко 80 града в САЩ са анулирали или прекратили договорите си с Flock Safety за камерите, след като се появиха съобщения, че данните за регистрационните номера на компанията са били достъпни за миграционните власти, ФБР и други правоохранителни органи. В Дейтън, щата Охайо, общински служители покриха камерите на Flock с чували за боклук, след като при проверка бяха установени над 7 000 търсения, проведени с цел прилагане на имиграционното законодателство – употреба, която е изрично забранена съгласно собствената политика на града.

Ring на Amazon прекрати партньорството си с Flock през февруари 2026 г. след обществен отзвук по повод реклама по време на Супербоул за функцията Search Party на Ring, която беше представяна като инструмент за намиране на изгубени кучета, но която критиците нарекоха „троянски кон“ за масово наблюдение на хора. Meta прекрати договора си със Sama, след като кенийски оператори на данни съобщиха, че преглеждат интимни кадри, заснети от потребители на умните очила Ray-Ban, включително хора, които правят секс, събличат се и ползват тоалетната, и сега компанията е изправена пред колективен иск във връзка с практиките за защита на личните данни при използването на очилата.

Диамандис не коментира нито една от тези критики. Есето му е формулирано като съвет към предприемачите как да живеят в свят без личен живот, а насоките му се свеждат до това да каже на хората, че „най-добрата стратегия за личен живот е почтеността – да живееш така, че да бъдеш видян да не ти струва нищо“. Той не засяга въпроса кой определя какво е „добро“ или „честно“, когато именно компаниите, изграждащи инфраструктурата за наблюдение, са тези, които вземат това решение.

Той накратко признава риска, като пише, че „прозрачността е инструмент, а инструментите нямат етика“ и че тя „изгражда доверие само когато действа в двете посоки“. Но той не отчита дисбаланса, който стои в основата на аргументацията му: технологията за създаване на „радикална прозрачност“ се контролира от малък брой компании, които сами по себе си не са прозрачни. Разпознаването на лица и биометричното наблюдение вече се превръщат в норма на събития като Световното първенство по футбол, където феновете избират влизане чрез разпознаване на лица, без да е ясно колко дълго ще продължи да съществува инфраструктурата след края на турнира.

Диамандис завършва, че въпросът, върху който размишлява, е дали хората се държат добре, защото това е правилното нещо, което трябва да се направи, или защото може би са под наблюдение. Фактът, че той представя това като отворен въпрос, а не като основно възражение срещу цялата му теза, подсказва, че не е размишлявал върху него достатъчно дълго.