The Economist: Смартфоните ни вземат в робство

 Смартфоните, безспорно ни предоставят огромни възможности. С тях, океан от информация е в ръцете ни непрекъснато. Те ни осигуриха свободата на гъвкавия работен ден. Дадоха ни възможността да пестим времето си, което иначе бихме губили в дълги и безмислени понякога срещи.

Но, внимавайте! У повечето щастливи притежатели на смартфони покорният слуга често се превръща в господар, предупреждава „ The Economist”. Преди да се появят и навлязат масово в живота ни, по всяко време можехме да позвъним само на лекаря си. Сега, всички са лекари и то от звеното за спешна помощ. Шефът изобщо не се замисля, че посяга на свободното време на подчинените си като ги безпокои с обаждания късно вечер или рано сутрин. А всеки втори постоянно проверява пропуснати обаждания и пратени съобщения.

Донякъде, обяснението за „смарфонизацията” на отношенията е, че тези устройства предизвикват зависимост, коментира The Economist. Когато един от най-големите специалисти по маркетинг от световна величина Мартин Линдстром изследва кои 10 звука оказват най-силно влияние върху човека, се оказа, че на трето място е вибрирането на мобилния телефон.

Смартфоните са най-добрият предлог и за друг, задълбочаващ се недъг на съвременното общество — прокрастинацията (непрекъснатото отлагане на работата за после). Кой би могъл честно да се закълне, че никога не му се е случвало да отложи задачи от първостепенна важност, заради навика да надникне има ли нещо ново в електронната му поща?

Повсеместното използване на виртуалните връзки засилва също някои дестабилизиращи тенденции в работната среда, пише The Economist. Сред тях, на първо място е снижаването на определеността. В организациите се ускорява т.нар адхокрация (точно противоположният модел на бюрокрацията) с нейната споннатност и безсистемност. Развива се и своеобразен култ към гъвкавостта.

Благодарение на смартфоните, за мениджърите става все по-лесно да променят взети решения в последната минута. А за служителите става все по-трдно да поставят границите между работно и лично време. Мениджърите се опитват да лавират между две скрити версии на работния ден – формална, с претоварен график откъм срещи и заседания и неформална, състояща се от поток с електронни преписки и съобщения. Лошо за здравето, лошо за семейството, лошо и за бизнеса! Когато ръководството има възможност да промени мнението си в последната минута, трудно е да се планира в перспектива.

Как да поставим смартфона на място и да се възползваме от предимствата, които ни осигурява без да се превръщаме в негови роби?

Едно от решенията е дигитална диета. Например, ако си наложите ограничение да не влизате в интернет преди закуска, това вече внася елемент на цивилизовано отношение във вашия витруален живот. Забрана да пускате и четете sms-и в почвините дни или, да кажем в четвъртък, също ще ви позволи да установите контрол в отношенията с вашия iPhone.

Проблемът при този подход обаче е, че е подходящ само за необитаем остров. По този повод Лесли Пърлоу от Harvard Business School твърди, че единственият начин да се овладее денонощната пристрастеност към смартфона е колективната борба. Тя дава пример с анализаторската компания Boston Consulting Group, където са наложили успешен модел в това отношение. В компанията е въведено правило в определен период от време всеки ден, всички да са извън мрежата. Отначало, правилото било посрещнато с насмешка от мнозина, но се оказало впоследствие, че благодарение на него се повишава продуктивността.