Вие ли сте прът в колелото на прогреса на компанията

Брет Мартин, Танос Пападимитриу*

Увлечени в яростни битки, много предприемачи пропускат да адаптират мениджърския си стил към нуждите на своята разрастваща се организация. Много от тях старателно се вглеждат тактическите задачиние като стил на управление. Да, в началото този стил им е осигурявал възможността да развият компанията си, но впоследствие често се превръща в спирачка на по-нататъшния растеж

Такъв е случаят с компанията MaritimeX. Създадена от двама гърци, приятели от детинство – Арис и Ставрос, MaritimeX е успяла да се разрасне от незначителен доставчик на спедиторски услуги до регионална сила. Налице е обаче един проблем: през последните три години приходите на компанията не помръдват от сумата 9 млн. долара годишно.

Един бърз поглед върху работата на компанията моментално установява какъв е проблемът: абсолютно всяко запитване от клиент трябва да бъде прегледано от един от основателите. И дори всеки от тях да има капацитета денонощно да обработва заявки, MaritimeX ще може сключва ограничено количество договори наведнъж. В резултат на това, компанията често не успява да отговаря на запитвания. Ето как Арис и Ставрос стават именно тези, които натискат спирачките на собствената си компания!

Двамата приятели от детинство трябва да вземат няколко важни решения. Ще се опитат ли да дадат възможност на компанията да се разрасне, рискувайки да започнат да предоставят малко по-лоша услуга и с това да рискуват ценните си взаимоотношения с клиентите? Или ще останат малки, но печеливши, продължавайки да осигуряват персонално внимание и отношение към клиентите си? Кое е по-важно за тях – растежът или контролът?

Предприемачите могат да постигнат и двете. Ето как могат да бъдат оборени трите най-често срещани оправдания на тези, които не искат да разширят зоната на власт и отговорност във фирмата.

1. Оправданието на решителния: В качеството ми на взимащ крайното решение, съм длъжен да знам всичко.

Решенията и информацията, необходима за вземането им, трябва да бъдат свеждани надолу, когато това е възможно и целесъобразно. Това ще позволи на лидера да се фокусира върху глобалните проблеми, върху цялостната картина.

2. Оправданието на контролиращия: Делегирането на правомощия към хора, по-малко компетентни от мен, е предпоставка за лоши резултати.

Всички мениджъри мразят, когато служителите им допускат лесни за избягване грешки, но само мъдрите предприемачи знаят, че съвършеното е враг на доброто (в много случаи – и на растежа). Успешните мениджъри знаят цената на времето, прекарано в подготовка на служителите си да посрещат потенциални трудности и в подпомагане на това да се учат от грешките си. Това е единственият начин, по който могат да бъдат избегнати бъдещи несъвършенства.

3. Оправданието на фокусирания върху приходите: Времето за обучение на служители е загубено време.

Да насочваш към себе си всяко решение, което трябва да бъде взето, е несъстоятелно. Предприемачите, пропускащи да развият своя управленски стил от „шампион” към „треньор” никога няма да имат на разположение ресурси за експлоатация на нови възможности.

* Брет Мартин е бивш банкер, а сега е фокусиран върху създаването на най-добрите начини да намерим нови ресторанти – на thedataowl.com.

*Танос Пападимитриу е преподавател в университета Бокони в Милано и предприемач.