Всеки иска да е част от това, което правят победителите

Всеки иска да е част от това, което правят победителите

 

Добре си спомням една среща на Американската асоциация по социология. С моя добър приятел Пол Хирш, който по това време преподаваше в университета в Чикаго бяхме седнали на по питие в бара.

Тогава той ми каза: „Джефри ние сме добри приятели. Искам да те питам нещо”.

Отговорих: „Разбира се, Пол, всичко, което поискаш”.

Той продължи: „Колегите ми от университета в Чикаго вчера се чудеха защо не си дошъл при нас, а си избрал да преподаваш в Илинойс. Намират го за малко странно.”

Трябваше да обясня: „Няма смисъл да мислят за това. Просто навремето университетът в Чикаго не ме одобри”.

А той възкликна: „Шегуваш се! Те си спомнят, че лично са те поканили!”

Помислих си, че това е, много интересен феномен, който срещаме непрекъснато в живота.

Ако попитате хората как са гласували на последните президентски избори, ще се окаже, че почти всички са пуснали бюлетина за победителя.

Харесва ни да се асоциираме с неща, хора и каузи, които са успешни.

Много показателен пример за това е историята на „Енрон”. Когато компанията бе видимо просперираща (макар никога да не е била печеливша), много хора я одобряваха.

Тя бе любимка на фондовия пазар, присъстваше в класациите на сп. „Форчън”, а шефовете й не слизаха от медиите.

Успехът предизвиква аплодисменти и избирателна памет.

Когато „Енрон” бе разобличена и се срина в калта, всички започнаха да обясняват: „О, да, това го знаехме отдавна. И винаги сме го казвали”. Така виждаме двете страни на това на една и съща история.

В часовете по кариерно развитие студентите често са загрижени за това как тяхното поведение ще повлияе на другите. И дали хората след десет или повече години ще си спомнят какво те са постигнали.

А аз продължвам да ги убеждавам, че ако са успешни, всички ще се радват да се присъединят към тях. И ще им простят всякави грешки и неприлично поведение.

Успехът носи аплодисменти и популярност. И всеки иска да е част от това, което правят победителите.

Тишината при провал е просто оглушителна.

 

Джефри Пфефър, професор по организационно поведение в бизнес училището „Станфорд”

 

 

 

Из книгата „14 урока за кариерата” на „Мениджър” и Harvard. Може да си я купите от нашия електронен магазин или да си я поръчате в редакцията на тел. 02/ 983 13 05.

 

Коментари

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ