Въпросът, който всеки предприемач си задава

Гостувах в едно радиопредаване и всичко вървеше отлично – в моя случай „отлично“ означава, че не съм успял да кажа нищо, от което да ме е срам – когато водещата се обади: „И сега един последен въпрос...“

Супер, помислих си. Значи всичко мина много добре.

„Разговаряли сте със стотици предприемачи“, продължи тя. „Кажете ми тогава – какъв е основният въпрос, който си задава всеки от тях?“

А сега де. Един?! Бързо запрелиствах данните в ума си. Може би – какъв е реалният проблем, който мога да разреша? Или – как да зарадвам клиентите? Съществува ли добър пазар за стоката или услугата ми? Олеле. Сещах се само за клишета.

Затова заекнах и казах нещо съвсем несериозно, от сорта на: „Тъй като всеки притежава различна индивидуалност, всеки си задава различни въпроси, на които никога няма еднозначен отговор“. Това, което бе започнало като едно прилично интервю, завърши с взаимно чувство на неудобство.

Мислих по тази тема през следващите няколко дни. Съществува ли изобщо въпрос, който всеки предприемач си задава?

И накрая ме осени.

Успехът – без значение в какво начинание – е труден за постигане. Всички се проваляме в един или друг момент. И когато това се случи, е лесно да се депресираме и във вихъра на самосъжалението да се запитаме неща като „Защо шефът ми не забелязва уникалните ми таланти?“ или „Защо никога не получавам възможности като другите хора?“, или пък „Защо приятелите ми не ме подкрепят повече?“, „Защо все не мога да си почина както трябва?“...

Накратко, въпросът е „Защо аз?!“

А всеки предприемач си задава един съвсем различен въпрос:

„Защо не аз?!“

Предприемачът ще основе ресторант на място, където преди това са фалирали пет други; онези хора не са успели – но защо пък аз да не успея?! Предприемачът ще основе софтуерна компания, въоръжен единствено с идеята си; да, конкуренцията има дълбоки джобове и огромен пазарен дял – но защо да не ги извоювам и аз?!

Предприемачите не приемат, че онези невероятно успели хора имат някакъв специален талант или дар от Бога. Предприемачите гледат успелите и си мислят: „Това е страхотно. Защо да не се случи и на мен?“

Като си задават този въпрос, предприемачите приемат вярата в успеха и отхвърлят съмненията в собствените сили. Загърбват всички мисли, че може да не са достатъчно умни, опитни или адаптивни.

Всеки предриемач в един или друг момент се поглежда в огледалото и казва: „Да, много хора не успяват...“ И продължава: „Но защо да не успея аз!“

Джеф Хейдън, корпоративен писател, за Inc.com