Големите цели са залог за...неуспех

„Всяка стратегия, която на теория е добра, на практика може да се окаже глупава.”

- Скот Адамс, карикатурист и създател на бизнес комиксите за Дилбърт

Световноизвестният карикатурист Скот Адамс не само рисува и пише книги, но е и опитен предприемач. Зад гърба му има над 30 провалени проекта.

Адамс е убеден, че увлечението по свръхцели е гаранция за неуспех, а единственият начин да успеем, е да прилагаме „системния подход”.

Не може да се каже, че Адамс не се грижи за бизнеса си. Той обаче добре разбира, че 9 от всеки 10 негови идеи са обречени на провал. „Когато всичко се получава, аз страстно се отдавам на работата си. Ако не се – и аз не се”, казва той.

Така провалите не спират движението му. Не го спряха нито двата неудачни опита да започне ресторантьорски бизнес, нито крахът на компанията му за хранителни продукти, нито комиксите, които не се харесаха на публиката.

Когато разберете разликата между това, което получавате и това, което сте се надявали да получите, по правило изпитвате стрес и разочарование. Ако очакванията ви са останали излъгани, се отчайвате и напрягате.

„Аз преднамерено занижавам очакванията си. Мисля си, че имам много по-малки шансове за успех, отколкото би ми се искало. И не очаквам, че работата ще ми донесе дългосрочен успех”, казва Адамс.

Никога не инвестирайте в прекалено страстно увлечените хора

Тази идея изкристализира в главата на Адамс по време на банковата му кариера. Бившият му шеф му забранявал да инвестира в стартъпи, чиито лидери са страстно увлечени по делото си. Защо? Защото „страстта замъглява разума, хората правят грешки и това става, защото ги движат емоциите”, казвал началникът. Вместо това той препоръчал на Адамс да влага парите в хора, които имат опит и работят усърдно.

„Никой не може да избере победителя в рамките на бизнес идеите. Инвеститорите не могат, когато изслушат рекламната реч на създателя на стартъп, да кажат: „Това ще сработи, напълно сме сигурни!”, казва Адамс.

С други думи някога сляпо вярваха, че печелившата бизнес идея може да бъде избрана само на базата на това, че е добра. Днес пък сляпо се вярва, че може да се намери суперекип или човек, който е гениален, пълен с енергия и обречен на успех.

Тези разсъждения накарали Адамс да повярва, че страстта не е нещо много хубаво. „Когато спечелите първия си милиард, вероятно ще бъдете много развълнувани, защото това ще промени живота ви. Успяхте! И това ще ви накара да работите с много страст”, пише той.

Мнозина вярват, че страстта води до успех. Всъщност е обратното – успехът подклажда страстта.

А какво да правим, ако някой вече е страстно увлечен?

На този въпрос Адамс отговаря с думите, които някога са прозвучали по негов адрес: „Карикатурист? А защо не адвокат?” Трябва да имате резервен план, а най-добре два.

Суперцелите ни угнетяват

По думите на Адамс най-големият проблем на грандиозните цели е в това, че те ни карат да се чувстваме като неудачници.

„Да приемем, че искате да отслабнете с 5 кг и всеки ден се мерите, за да видите как напредвате. Със сигурност ще се почувствате като неудачници, дори и наистина да постигате нещо. Въпросът е там, че непрекъснато ще пребивавате в мъчителния емоционален етап на „полу-успеха” (или полу-неуспеха). Няма дори да усетите, че постигате напредък”, казва Адамс.

Затова не бива да си поставяме твърде високи цели. Първо, никога не знаем дали сме избрали най-добрия път. В един момент може да се окаже, че има по-добра възможност, но ще ни е жал да оставим онази, в която сме вложили толкова много надежди. Второ, голямата цел винаги е приоритет и ни пречи да забележим какво друго става около нас. А там, някъде в сенките, може да се крият чудесни предизвикателства.

„Днес светът е съвършено непредсказуем. Не можете да кажете как ще върви кариерата ви дори след година. Не можете да познаете какви технологии ще се появят и как ще променят света. Затова в днешно време поставянето на глобални цели си има своите недостатъци”, коментира хумористът.

Това не означава, че той ни агитира напълно да се откажем от целите. Според него обаче те трябва да бъдат по-прости и краткосрочни. Никога не ги формулирайте като „Искам след 5 години да бъда на мястото на началника си”. Ако се фокусирате върху това, може да пропуснете много по-интересни развития на кариерата си.

Системният подход

Като алтернатива Адамс предлага системния подход. Това са нещата, които правите всеки ден, за да постигнете успех.

„Да създам Дилбърт не беше моя цел. Това бе просто едно от многото неща, които изпробвах в живота. Всички те не сработваха поради някакъв свой недостатък, но биха имали огромен успех, ако бяха „захапали”. Ако не знаете историята ми, ще ви я кажа – аз съм човек, на когото чисто и просто му провървя. Това обаче не бе път, изпълнен с щастие. Трудът беше тежък. Опитах какво ли не и не знаех кое ще ми донесе успех, докато не пробвах и не видях реакцията на пазара”, пише той.

LifeHacker