Джак и Сузи Уелч: От борда път няма

Те са великолепният тандем. Джак Уелч е едно от най-великите имена в мениджмънта, а съпругата му Сузи - брилянтен публицист и бивш главен редактор на Harvard Business Review. Двамата пишат всеки месец кратки коментари на въпроси, задавани им от хора от цял свят. Отговорите им са актуални, забавни, мъдри и конкретни, от тях човек може да научи много за управлението на компанията. Неслучайно те имат милиони читатели в 50 страни, сред които и България. Коментарите им се публикуват в едни от най-големите световни списания, у нас - в “Мениджър”.

Въпрос: По-добре или по-зле управляват сега бордовете на директорите в сравнение с преди? Анонимен, Финикс

Отговор: Всъщност проблемът е, че твърде много от тях управляват плахо и страхливо. Отбранителният борд е лош за служителите, фирмата и за икономиката. Преди няколко месеца разговаряхме с около 300 изпълнителни директори. Те бяха от различни фирми и индустрии. Но имаше едно нещо, което усетихме - загриженост от начина, по който действат техните бордове. Един от тях разказа: "Почти всяко заседание започва с въпроса "Случи ли се нещо, което може да се появи във вестниците и да ни злепостави?". После преминаваме към финансовите доклади и оценка на риска, което действа отпускащо на всички присъстващи". След като е получил една солидна доза спокойствие, бордът се чувства добре. Той трябва да е уверен, че компанията му се придържа към духа и повелите на закона. Никой не иска още един WorldCom или Enron да изригне и всеки да бъде разследван.

Но прегледът на финансовите доклади и разработката на различните сценарии не са единствените неща, с които бордът трябва да се занимава. Най-важното е непрекъснато да пита мениджмънта: "Колко големи можем да станем?" и "Колко бързо ще се случи това?".

В крайна сметка какво е една фирма без растеж? Никой не печели от нея. Служителите са разочаровани, че не получават възможност за подобряване на стандарта си на живот. Акционерите се разминават с добрите дивиденти. Обществото не получава допълнителни приходи от данъците, които трябва да плащат преуспяващите новосъздадени и стари компании.

Най-важното е, че един широкообхватен дебат за растежа и рисковете пред една компания може да се случи само в атмосферата на споделяне и доверие.

Конструктивен диалог може да има само когато бордът, състоящ се от интелигентни лидери и опитни предприемачи, използва своята мъдрост, характер, смелост, здрав разум и колективна преценка, за да подпомогне изпълнителния директор и управленският екип да стигне до правилните отговори.

Разбира се, бордът трябва да оценява и предизвиква мениджмънта. Но в крайна сметка най-важно е заедно с управленския екип да играят в един отбор и да преследват общи цели. В момента това не се случва често. Директорите твърде много ги гони параноята. Те трябва да се успокоят, да спечелят и заслужат доверието на борда. Само така, заедно, могат да създадат нов дневен ред, при който точка първа е анализ на всяка финансова (или друга) пречка пред организацията, а точка втора е разработка на нови вълнуващи стратегически цели.

И обратно към твоя въпрос - бордовете днес са по-бързи и по-добри, но само когато бягат, за да се покрият някъде. За да има по-добро управление в полза на служителите, акционерите и цялото общество, е необходимо да изпълзят от бункера и отново да се обърнат към бъдещето.

Прескачаш шефа и си тръгваш

Въпрос: Шефът на нашия екип е некомпетентен. Преди повече от година говорих с регионалния директор и той ми каза, че ще мисли за смяна. Но нищо не се случва. Не искам да изглеждам като мрънкало, но смятам да се срещна с изпълнителния директор и да му разкажа всичко. Правилно ли ще постъпя? Анонимен, Атланта

Отговор: Ако отнесеш случая до изпълнителния директор, вероятно ще постигнеш резултат. Но звукът, който чуваш в момента, е колективният стон на всички, които са гледали с учудване, когато някоя наивна душица се опитва да предизвика промяна и голям обрат.

Всъщност съдбата на хората, които, прескачайки шефа си, са отишли да се оплачат, е толкова добре позната. Получаваме по един подобен въпрос всеки ден. Разбира се, подробностите са различни, но колебанието на финала е едно и също: "Аз съм бесен на шефа си! Мога ли да го прескоча?".

Нашият официален отговор е: не! Не го правете, освен ако нямате голяма спасителна мрежа или друга работа подръка. Статистиката показва, че 80-90% от случаите завършват с провал. Много малко шефове възнаграждават хората, които дебнат ръководството. Нещо повече, сериозните компании до болка познават лошите шефове и търсят начин да ги заменят. И ако се появиш ти да им размахваш тази информация в лицето, няма да станеш герой. Вероятно само ще се ядосат. Щом чак толкова ненавиждаш шефа си, пред теб има две възможности - да изчакаш да го сменят или да напуснеш сам.