За едното доверие

Доверието е безценна стока, която създават и използват успелите хора. Затова, ако искаш да успяваш, трябва да имаш безкрайна вяра в себе си и огромно доверие в хората около теб. Защото успехът никога не е занимание самотно.

Добре де, знам, че думи като „вяра“ и „доверие“ звучат подозрително в нашето общество. У нас всеки път, когато някой иска да направи нещо, се появяват най-малко двама, които дълго и вдъхновено ще му обясняват, че сега не е моментът. Разбира се, за това си има причина - ние, българите, от десетилетия живеем в среда, в която господства мисленето, че картите отдавна са раздадени, а мачът е уреден.

Затова става много интересно, когато някой все пак вземе че успее. Напук на обстоятелствата и на хората около него. Ето тогава човекът разбира какво значи страдание. Започват подмятания, приказки зад гърба и писаници по вестниците...

Истината е, че в България неуспехът не може да те убие, но успехът може! Затова, ако си решил да успяваш тук и сега, нека те предупредя, че това е занимание неблагодарно. 

Но ако въпреки всичко си решил да използваш своя талант и не пестиш време, усилия и средства, вероятно вече си забелязал, че една от най-жестоките кризи в нашето общество е кризата на доверието. Голяма част от проблемите на нас, българите, ще изчезнат като с магическа пръчка, ако се научим да се доверяваме повече на себе си, а след това и на останалите.

Добрата новина е, че това е нещо, което се учи и, слава богу, научава. Лошата е, че малко сме позакъснели. След като през 1989 г. Франсис Фукуяма обяви „края на историята“, шест години по-късно - вече като професор - той издаде книга, в която потърси ключовата характеристика на развитите общества. И я намери. Точно заради това книгата носи многозначителното заглавие „Доверието: социални добродетели и път към разцвет“.

В нея професор Фукуяма доказа, че във всяко проспериращо общество има две нива на доверие. Едното е между хората, второто - към институциите. И той дори стига още по-далеч с твърдението, че прогресът не зависи нито от пазарните принципи, нито от привързаността към определени традиции, а от „един разпространен навсякъде елемент от културата - равнището на доверието, което съществува в обществото“. Затова, за да успяват хората поотделно и обществото като цяло, е нужно да се създаде ценностна система, основана на доверието.

Всъщност самата дума „доверие“ (credo) идва от древните римляни и чисто етимологически означава „давам (дарявам) сърцето си“. Звучи толкова красиво, затова направо не е за вярване, че някога да се довериш на някого е означавало да му дадеш сърцето си. Въпросът е как да се научим да се доверяваме и да печелим доверие.

Стъпките са три!

Първа стъпка: Доверието започва от теб!

В крайна сметка, за да имат доверие другите в теб, ти самият трябва да имаш доверие в себе си. Звучи простичко, а на практика дори е още по-лесно. Достатъчно е да послушаш бащата на всички съвременни науки за личностно развитие, доктор Максуел Малц: „Трябва да направиш най-добрата продажба – да продадеш себе си на самия себе си“.

Какво значи това? Ами дай си сметка с какво искаш да се занимаваш и действай решително. Приеми, че с каквото и да се захванеш - работиш за себе си, защото ти си най-важният човек. Ще го кажа пак, ти си най-важният човек за себе си! Наричай това както искаш – „позитивен егоизъм“ или просто егоизъм, - но колкото по-рано разбереш, че никой не го е грижа за теб, толкова колкото теб самият, ще заживееш по-добре. Повярвай ми, ако нямаш план за себе си, не очаквай някой друг да го състави.

Втора стъпка: Доверявай се само на хора, които показват резултати

Ако си мениджър, бягай далеч от хора, които знаят защо едно нещо не е станало, но нямат нито волята, нито уменията да го накарат да се случи. Обградете се с хора, чиято работа дава резултати. Търсете тяхното мнение, защото те ще ви помогнат да постигате целите си. Колкото повече доверие получават, толкова по-голямо желание ще имат за работа и толкова по-склонни ще бъдат да пробват нови и нови неща.

Доверявай се, но проверявай. А когато всичко върви както трябва, доверявай се още повече. Научи се да делегираш права и да споделяш отговорността със своите хора. Смири гордостта си. Подчиниш себе си и хората, които ръководиш, на цел, която е по-голяма от егото на всеки един от вас.

И никога не се притеснявай, че някой „ще ти седне на мястото“. Защото тайната вече не е никаква тайна. Казал я е гениалният Ралф Уолдо Емерсън: „Човекът, който знае „как“, винаги ще има работа. Човекът, който знае „защо“, винаги ще бъде негов шеф“.

Искаш ли да управляваш, задавай си непрекъснато въпроса „Защо да се направи?“ и остави останалите да се главоболят с питането „Как да стане?“.

Стъпка трета: Доверявай се на своята интуиция

Където и да работиш, каквото и да правиш, бъди човекът на идеите и на отговорността. Бъди там винаги когато стане напечено. Тогава, когато решенията трябва да се вземат бързо и от светкавичната преценка зависи всичко. Разчитай на интуицията си, не разделяй, а обединявай хората. Не се страхувай от грешки, притеснявай се само когато не се учиш от тях.

Бъди човек с мащабно мислене. Човекът, който може да види „цялата картина“, а не дребната душица, която на всяка цена преследва някакви постове и живее ден за ден заради служебните боричкания.

И нещо много важно, „бизнесът винаги е личен“, не е нужно да става още по-личен! Нищо – повтарям и подчертавам, нищо - не подкопава толкова бързо и така непоправимо доверието, колкото управление, основано на приятелски и роднински отношения. Избягвай ги винаги когато можеш. Семейните и роднинските връзки вероятно все още вършат работа, когато става дума за мафията, но твоята работа не е да правиш предложения, на които не могат да ти устоят, нали?

Това бяха трите стъпки, които създават, изграждат и укрепват доверието. Те са важни, ако искаш да успееш, и в същото време са лакмус за средата, в която живееш. Защото начинът, по който във фирмата или в държавата се отнасят към хората, които опитват нови и нови неща, е мярка за зрелостта на самите мениджъри и на обществото като цяло. Защото, за да заслужиш доверие, първо трябва да го получиш.

Но само по себе си изграждането на доверие е също стъпка към нещо. Веднага ще ви обясня. В живота, както и в бизнеса най-добре се справят тези, които умеят да убеждават. А за да го направят, твърди Аристотел, трябва да има три елемента: доверие, логика и емоция. За да продадеш например някому нещо – независимо дали себе си, или някаква друга стока, – първо човекът трябва да ти има доверие. След това трябва да представиш това, което предлагаш, с неопровержима логика. Защото хората се нуждаят от факти, за да вземат решения...

И накрая трябва да предизвикаш емоция, защото освен през разума трябва да атакуваш и чувствата. Разбираш ли? Доверието е в началото, емоцията – накрая. Приказките, че „емоциите продават“, са думи на хора, които или нищо не разбират от продажби, или на университетски преподаватели по мениджмънт. Което май си е едно и също.

Толкова.

Най-важният ден в живота ти е този, в който разбереш, че животът си е само твой и първият човек, на когото трябва да имаш доверие, си ти самият. И ако приемеш, че трябва да се научиш да се доверяваш и на останалите хора, може пък и да успееш.

Толкова е простичко - дали имаш вяра в себе си, или внушаваш доверие на околните, зависи само от теб. Ето че сега знаеш всичко. Какво ще направиш? Довери ми се.

Георги Стайков, текстът е от списание „Мениджър”