Заветът на треньора: Първо внасяш, после теглиш

Израснах в малък град край Филаделфия. Учих в местната гимназия и през четирите години бях в отбора по лека атлетика. Тренирахме на открито дори и през зимата, когато беше много студено, преживяването си беше доста неприятно. Гимназията беше на хълм и докато тичахме в кръг по паркинга, зимният вятър се завихряше покрай сградата и удряше право срещу нас. Трябваше да внимаваме да не се подхлъзнем и да паднем на леда. Докато правехме обиколка след обиколка, треньорът ни – петдесетгодишният Джак Армстронг – стоеше до стената, на завет от вятъра, в огромно палто, вълнена шапка и ръкавици, пляскаше и се усмихваше окуражаващо. Всеки път, когато групата преминаваше тичайки покрай него, той викаше: “Запомнете – първо внасяте, после теглите!”

Това си беше обществено училище без специално оборудване и база. Отборът беше съставен от атлети средно ниво, а мотивацията и способностите на всеки бяха различни. Но никога не губехме състезание. И заради тези успехи, а вероятно и заради начина, по който ми беше даден този съвет – склонен съм да запомням, когато хората ми крещят – думите на Армстронг останаха в съзнанието ми. В хода на кариерата ми като финансист, съм ги премислял хиляди пъти; те са и част от стратегията ми.

Сетих се за Армстронг през една от първите ми седмици на Wall Street, преди 35 години. Бях работил цяла нощ върху една огромна таблица, която трябваше да бъде готова до срещата на сутринта. Това беше преди времето на Excel и пресмятането на ръка изискваше чудовищни усилия от някой с толкова слаби познания по статистика като мен. Затова бях доста горд от себе си. Партньорът по сделката, обаче, хвърли един поглед върху таблицата, откри еднадребна грешка и направо започна да ми крещи.

Докато стоях и чаках да свърши с тирадата, съзнах, че в този момент всъщност слушам MBA версия на думите на Армстронг. Това да полагаш усилия, за да се справиш в рамките на крайния срок, не беше достатъчно. Както би казал треньорът, няколко вноски не стигат. Трябваше да бъда сигурен, че вноските ще покрият всяко теглене на 100% преди въобще да взема решение или да сключа сделка. Ако не свършех предварително цялата подготвителна работа и ако не бях сигурен, че анализът ми е напълно точен, не би трябвало въобще да предлагам каквото и да е. Неточният анализ води до погрешни изводи и лоши решения – и от там до огромни финансови загуби.

Днес, ако съм под напрежение и трябва да избера правилното решение по някоя сделка, а не съм сигурен кое е то, правя всичко възможно да спечеля време и да отложа взимането на решение. Или настоявам за повече информация – за да направя повече обиколки на виртуалния паркинг – преди да реша окончателно. Прилагам същия подход и към хората. Всяка година говоря пред новите служители и им давам същия съвет, макар и с мои думи. Казвам им: “Това не е като в училище, където искате само да вдигнете ръка и да отговорите бързо на въпроса на учителя.

Единствената възможна оценка тук е 6. Крайните срокове трябва да се спазват, но в „Блекстоун” винаги можете да поискате помощ, за да се справите навреме. Като компания, ние винаги можем да намерим начин да направим още една допълнителна обиколка. Защото това, което е вярно за леката атлетика, всъщност важи и при сделките: този, който е най-подготвен в деня на състезанието, ще бъде този, който ще го спечели.

Стивън Шварцман, председател и главен изпълнителен директор на Блекстоун Груп