Защо толкова харесваме нарцисите?

Опитвали ли сте се някога да разберете с какво толкова ни привличат егоистичните, високомерни, уверени в правотата и превъзходството си хора? Сигурно бихте отговорили „с нищо”, но е факт, че голяма част от световните лидери и ярки персони спадат именно към този тип.

Когато са на ръководен пост, нарцисите мошеничестват, плашат подчинените си, разоряват компанията. Ако са на политическия връх, те довеждат народа си до бедност, висока смъртност и бум на безнаказаната престъпност.

И все пак антигероите-нарциси запазват своята привлекателност. Въпреки че са напълно погълнати от себе си, те ни привличат – или може би точно техният егоизъм е онова, което ни запленява толкова?

Защо е това?

Десетилетни проучвания на психолози дават отговорите на въпроса каква е тайната на това фатално привличане и какви механизми позволяват на нарцисите да очароват и да напредват в живота.

1. Те майсторски градят имиджа си. Точно защото са фокусирани толкова върху себе си и се нуждаят от комплименти, те се научават да произвеждат първо впечатление като никой друг. Грижат се за външността си, обличат се обмислено – дрехите им изразяват статуса им и предизвикват доверие. За да се харесат при първа среща, те могат да замаскират високомерието си и да го „продадат” като самоувереност. Поръсват разговора с шеги и се представят като оригинални и интересни събеседници. С блясък минават през интервютата за работа и имат много контакти. Може да ги познаете по активността в социалните мрежи – кой има най-много приятели, лайкове, споделяния?

2. Присвояват си заслуги и прехвърлят вината на другите. Тези последователи на Макиавели никога не признават вината си. Затова пък безсрамно се рекламират, присвоявайки си чужди заслуги, а собствените грешки приписват на колеги и подчинени. Целта им е една – да запазят и подобрят репутацията си. Ако нещо се обърка, те ще отричат дори очевидните факти дотогава, докато не започнете да се съмнявате в истината; ще извъртат информацията, ще пренаписват историята, само и само да не се окаже, че виновните са те. Точно тази убеденост в собствената правота им помага да накарат и по-слабите духом да повярват в нея. Убедени са, че заслужават награда само заради факта, че съществуват, без връзка с реалните усилия или приноса към общото дело. Манията за величие превръща нарцисистичната личност в много умел манипулатор, който не е обременен от съвест и с лекота преиначава в свой интерес моралните принципи и дори реалността. Когато искрено вярваш в своята невинност и превъзходство, по-лесно можеш да убедиш другите в тях.

3. Те покриват общоприетите представи за лидери. В съзнанието на много хора образът на ръководителя и този на нарциса практически съвпадат. Нарцисите умело загребват към себе си колкото се може повече власт и влияние. Ефективният лидер обаче не бива да бъде самонадеян и харизматичен егоист. Да, тези „качества” помагат за изкачването по кариерната стълбица, но когато такъв човек се добере до върха, той веднага проявява своята безнравственост и некомпетентност. Навсякъде – в спорта, в бизнеса, в политиката или образованието – за ефективно ръководство е нужно да се работи в екип. Истинските фактори за успех се оказват не самонадеяността, а компетентността; не егоизмът, а алтруизмът; не харизмата, а честността. С други думи, в живота добрият ръководител е много различен от своя холивудски образ. Това трябва да бъде запомнено и на нарцисите да не се дават висши длъжности, като си затваряме очите пред много по-компетентни и психически здрави кандидати. В азиатските страни нарцисистичните личности не процъфтяват, защого традиционната култура не ги одобрява – струва си да се запитаме защо нашата толкова много ги цени.

По материали от Harvard Business Review