Изкуството да казваме "Не!"

Ако имате чувството, че сте претоварени, може би е време да се научите да казвате "не." Не говоря за отричане, а по-скоро за умението да си възвърнете контрола и управлението над вашите дейности и задачи, за да се отървете от затормозяващото усещане, че те управляват вас.

През последните няколко десетилетия редица психолози изучаваха теорията за когнитивното натоварване, на базата на предположението, че човешките същества имат ограничен капацитет, когато става дума за работна памет. По същество, вътрешното когнитивно натоварване има общо с начина, по който мислим за такива неща и ги обработваме в рамките на персоналния си умствен капацитет, докато външното когнитивно натоварване трябва да се справя с други неща, които се борят за нашето внимание.

Както можете да предположите, външните неща, които се борят за вниманието ни са тези, които ни натоварват най-много. Ние буквално се давим в силно претоварена информационна среда. До голяма степен виновни за това са всички онези технологични решения, които уж бяха създадени за наше удобство.

Разбира се, технологиите си имат своите предимства. Едно бързо телефонно обаждане или текстово съобщение може да ни осигури бързо отговора, който търсим, а това ни прави по-продуктивни, нали?

Може би да, може би не. Познавам една лична асистентка, чийто шеф не се притесняваше да й звъни в 10 ч. вечерта, за да й каже нещо, което е забравил през деня. Когато положението стана нетърпимо, тя започна да изключва телефона си, щом се прибереше вкъщи. Това обаче само разгневи нейния шеф, който очевидно не си дава сметка, че се превръща в поредния отрицателен пример за начина, по който технологиите размиха границата между личния живот и работата и направиха още по-трудно да казваме - "не".

За да бъдем наистина ефективни, трябва наистина да отствояме ясните граници между работа и времето за себе си, както и добро "управление на когнитивното натоварване." И двете изискват познание кога и как да кажем "не".

Първо, трябва да сте наясно кога е най-добре да казвате „не“ и какво искате да постигнете с това. Това помага да си изясните къде са вашите граници. Един от най-големите проблеми е обаче не кога да кажем „не“, а как да го кажем.Има няколко готови рецепти на любезен, но категоричен отказ

Една от любимите ми е: "Съжалявам, но първо трябва да приключи със задачите от графика си." Така, на останалите ще им е по-трудно да оказват натиск върху вас. Тази техника може да бъде доста успешна и пред шефа, но не бива да използвате твърде често.

На разположение са и други удобни техники. Силно препоръчвам запаметяването такива фрази като:

"Съжалявам, че не мога да се ангажирам с това веднага."

"Съжалявам, но моментът не е подходящ. Имам друг приоритет, който изисква вниманието ми."

"Знаеш ли, аз вероятно не съм най-добрия човек за това. Помислихте ли, че.... може да се справи с това?"

"За мен е чест, но не мога точно сега."

В началото може да ви е трудно да изречете която и да е от горните фрази. В бизнеса , понякога да кажеш „не“ означава да пропуснеш чудесна възможност. Но пък си струва човек да отвоюва личния си живот.

Дан Бобински за Management Issues