Искам, но не мога!

Когато започнах да пиша „Страст и цел“ през 2009 г., се запознах със Сюзан, една млада жена, която беше на ръба да се откаже от работата си в сферата на инвестиционното банкиране, за да преследва страстта си, започвайки  работа в нестопанския сектор. Една година по-късно, когато я попитах как върви новото й начинание, бях изненадан да чуя, че не е могла да напусне старата си работа. И когато се срещнахме миналата седмица, открих, че тя продължаваше да мечтае за работата си в нестопанския сектор, но сега беше по-депресирана от всякога.

Защо не може Сюзан просто да напусне бизнесът, който тя презира? По-точно какви мощни сили ни дърпат назад към това, което дяволски добре познаваме?

Тъй като степента на недоволството на работните места стигна до 80% не е трудно да заключим, че много от вас, които четете това искат да се занимават с нещо различно от това, което правите в момента. В интервютата, които правя, най-изненадващото за мен е неспособността на хората да напуснат настоящата си работа. Стъпките към новата кариера са спирани от риска, страхът от безработица. Един претоварен адвокат се колебае дали да преследва мечтата си като се откаже от професията и започне малък бизнес. А маркетинг професионалисти се страхуват от мисълта да планират следващата стратегическа кампания, защото признават, че това не ги вълнува или, че им е необходима промяна. Срещнах много млади мъже и жени, които мразеха работните си места, но не знам какво трябва да направят? Повечето от тях са в същото положение все още.

Къде са причините?

Вие сте свикнали с условията. Ръководителите знаят, че най-добрият начин да получат резултати от някого е да го възнаграждават на определени интервали от време. В известния експеримент на Скинър група от плъхове получава храна след като завърти колелото неопределен брой пъти. Друга група обаче получава храна след като завърти колелото точно определен брой пъти. Когато храната пристигне тези с фиксирания брой завъртания спират да работят почти веднага, докато другите продължават да въртят колелото. Ако се вгледате внимателно, ще откриете дълбока връзка с корпоративния свят.

Страх от загуба. С възрастта хората започват да търсят сигурното. Те по-трудно приемат, че се налага да поемат риск, за да спечелят. Повечето хора са изключително предпазливи по отношение на работата си и това се изостря още повече в тези трудни времена.

Страдате от преждевременна оптимизация. Принципът на Тереза Амибил и Стивън Крамър показва, че натрупването на малки победи води до големи резултати. Хората се фокусират върху малките победи и вярват, че всяка следваща стъпка им помога. Това обаче им пречи да се фукусират върху по-високите върхове, до който се достига чрез промяна.

Даниел Гулати за Harvard Business Reveiw