Как грешките могат да ни направят по-добри хора

Хора сме и непрекъснато правим грешки. Често обаче не осъзнаваме тяхната стойност – на пречки, които не сме разпознали като полезни уроци. Има обаче начини да свикнем истински да се учим от грешките си и да станем по-рационални.

Математикът Спенсър Гринбърг, създател на онлайн проекта за тренинг по вземане на решения ClearThinking, съветва никога да не игнорираме грешките си. Ако го направим, ще се почувстваме по-добре в краткосрочен план, но в дългосрочен увеличаваме възможността да повторим същата грешка отново и отново. Колкото по-често го правим, толкова повече моделът на грешката се впива в съзнанието ни.

Първата стъпка в процеса е да признаем, че сме сгрешили. Защо това е толкова трудно? Първо, неприятно е да осъзнаем, че не сме съвършени. Второ, за да осъзнаем грешката си, трябва да инвестираме време за размисъл. Изненадващо малко от нас го правят, казва ученият. Готови сме да се вкопчим във всяко обяснение, само и само да не признаем, че този път не сме се справили както трябва. Така всъщност губим времето и енергията си в създаването на заблуди. Много по-ефективно е да ги вложим в размисъл какво не сме сторили както е трябвало.

Емоционалните бариери пред това наглед просто действие обаче са огромни. Един от най-ефективните трикове да ги преодолеем е да си представим два различни свята и да се запитаме към кой бихме предпочели да принадлежим. В първия сме наясно с несъвършенствата си, но това ни позволява да се подобряваме и да станем по-добри хора. Във втория си затваряме очите пред грешките и се убеждаваме, че не сме били причина за проблемите си. С това просто умствено упражнение става кристално ясно кой свят бихме предпочели. То ни мотивира да вложим време и усилия в научаването на трудните уроци.

Ценно е да правите разлика между двата типа грешки – случайните, за които не бива да се чувствате толкова виновни, и онези, които са част от модел на поведение, който просто трябва да бъде променен. Във втория случай вината, която изпитвате, е само началото – вероятно ще прегрешите по същия начин още много пъти и ще нанесете още по-голяма вреда.

Каквато и да е ситуацията, направете следното: поемете си дълбоко дъх и започнете да анализирате случилото се стъпка по стъпка, във възможно най-големи подробности. Не като начин да се почувствате още по-виновни, а като детективско разследване, което трябва да ви насочи към „слабите звена” в поведението ви. Именно те са и онова, което трябва да промените, за да не се повтарят проблемите. Това, разбира се, също е процес, който ще отнеме време и усилия. Но когато знаете, че работите по въпроса, целият ви поглед и подход към живота ще се промени. Този рационализаторски подход е конструктивен и активен и така не само ни облекчава психологически, когато стъпим накриво, но и ни дава позитивната мотивация, че правим всичко възможно, за да станем по-добри хора.

По материали от io9