Когато екипът създава лидера

Аз, като повечето хора от моето поколение постъпих в армията на 18 години. Записах се сам. Но това нямаше голямо значение, тъй като през 1943 г. - времето, за което разказвам, имаше 18 млн. души в униформа. Преди това постъпих в университета в Лос Анджелис, за да стана санитарен инженер. Обучаваха ни да правим тоалетни и бани за хората от предната линия на фронта.

Бях абсолютно неподходящ за инженер. За щастие, програмата бе закрита. Не заради моята некомпетентност и неадекватност. Просто командването реши, че ще са нужни стотици хиляди мъже за фронта във Франция и Германия. И така, закриха санитарната програма и аз се записах доброволец. Постъпих в училището за офицери и преминах четиримесечно обучение за новобранци.

Това бе времето, в което получих най-доброто си образование. За кратко израснах като лидер в пехотата. Беше трудно. Интересно е, че превръщането ми в някакъв авторитет започна с присъединяването ми към организация с голяма бойна история. В началото бях зам. - офицер на специална част. Това означаваше, че станах част от взвод мъже, които бяха преминали през тежки изпитания. Те ме научиха как да бъда техен лидер.

Това, което разбрах тогава, бе колко е силна тази група, в която всеки би дал живота си за другите. Не съм мислил и сега не мисля, че по принцип съм храбър или смелчага. Но взводът ми ме правеше такъв.

Това наистина е дълбокият ефект от лидерството: да чувстваш доверие и другарство от страна на групата, да бъдете свързани. Само тогава ти ще можеш да дадеш на хората най-доброто от себе си!

Уорън Бенис, почетен автор в бизнес училището "Маршъл" към Университета на Южна Калифорния.