Когато съкращаваш хора, трудно ще обясниш благородните си каузи

Въпрос: Трябва ли компаниите да водят социалноотговорна политика в тези трудни времена? Тя необходимост ли е, или лукс?

Трифон Манолов, гр. Сандански, България

Отговор: Независимо дали времената са добри или лоши компаниите трябва да бъдат социално отговорни. Това е правилото. Но нека си го кажем направо в сегашните тежки икономически условия – най-важната отговорност на компаниите е да оцеляват. Някои може да сметнат това твърдение за политически неправилно, но фактите са неоспорими. Печелившите компании създават работни места, плащат данъци, разширяват дейността си и укрепват цялостно икономиката. С други думи те дават възможност за съществуването на корпоративната социална отговорност. А не обратното.

Така че в момента те трябва да мислят първо за печалбата. Това е единственото условие, което прави всичко останало възможно.

Сега, преди да отхвърлите тази теза като жесток капиталистически начин на работа, моля да разберете, че ние не предлагаме компаниите да захвърлят човеколюбието и другите благотворителни инициативи. И да се върнат обратно към тях едва, когато отново се появи ясно, синьо и безоблачно небе. Единственото, което казваме е, че корпоративната социална отговорност трябва да се адаптира към обстоятелствата. Тя не се е превърнала в лукс. Но лидерите в наши дни трябва да си изяснят за себе си и за служителите си къде се намира в списъка с приоритетите на компанията.

Ето какво имаме предвид. Социално отговорните инициативите се проявяват в три различни форми. Първо, компаниите могат да дадат своят принос на обществото като даряват пари, стоки или услуги на училища, общежития за бездомни, болници и други. Второ: могат да фокусират своите обществени усилия като призовават служителите си да се включат в различни социално отговорни инициативи - например да бъдат ментори на студенти или да полагат доброволен труд. И трето, компаниите могат да структурират стратегиите на своите продукти като се събразяват с корпоративната социална отговорност. Това може да са различни зелени инициативи, да поставят опазването на околната среда като важен критерий за производството.

Когато икономиката се намира във възход, разбира се, много компании осъществяват поне първите две форми на тази дейност, а други всичките. И така трябва да бъде. Не само че това е правилно, но социално отговорните практити могат да изиграят мощна роля при наемането, задържането и цялостния морал на персонала.

Но как компаниите трябва да разглеждат трите форми на социална отговорност сега, при свиващите се печалби, ширещите се съкращения и пестеливото потребление?

Нека започнем с даряването на средства и стоки, което най-вероятно трябва

да бъде намалено. В проблемни времена, паричните потоци са от жизненоважно значение за оцеляването на компанията. Още повече, когато съкращаваш служители. Тогава е много трудно да дадеш рационално обяснение на онези, които остават защо така щедро раздаваш чекове за „каузи, които си заслужават”. Сега от мениджърите зависи да решат как да разпределят по-малката дажба. Компанията може да дава пари поравно и по малко за много каузи. Или списъкът с благотворителни инициативи да бъде съкратен и да се дават по-големи суми на по-малко организации. Според нас, няма грешен избор. Но ние по-скоро предпочитаме втория подход, защото така даренията повече ще се усетят.

Що се отнася до дейностите на фирмата, компаниите трябва с всички средства да окуражават своите служители да останат част от случващото се в обществото. Но мениджърите трябва да проявяват разбиране, ако те искат да се отдръпнат от досегашните си ангажименти. Човешко е да се установиш и да даваш цялата си енергия за работата си щом се чувстваш уязвим.

После идва корпоративната социална отговорност като стратегия.

Виж, когато бензинът струва 4 долара за барел хибридът „Тойота Приус” е атрактивно и стойностно предложение. Когато обаче е 2 долара това вече не е така. Когато повечето потребители имат добра работа и се чувстват сигурни в службата звучи логично да платят повече за един продукт, който опазва околната среда. Когато банковите сметки пресъхват обаче е много трудно да продадеш един по-скъп продукт.

Нашата гледна точка: пречките пред социалната отговорност сега са по-големи от всякога. Потребителите все повече не могат (или не искат) да плащат повече за нещо, което просто ще ги накара да се чувстват доволни от себе си. Днес, трябва да ги накараш да се чувстват и финансово добре. Това не означава, че ерата на „социално отговорните” продукти е свършила. Това просто значи, че има нарастващ интензивен натиск за съкращаване на разходите върху компаниите, които продават такива продукти. И всеки мениджър, който пренебрегва този факт, пренебрегва идващият локомотив на конкуренцията.

Не искаме да звучим анти-социално-отговорно. Дори в тези несигурни времена всяка компания трябва да упражнява добро корпоративно гражданство. Но също така трябва да се изправи и пред реалността, че трябва да изкарваш пари преди да ги раздаваш.

 Джак и Сузи Уелч