Колкото повече, толкова по-малко

За момент оставете настрана дебата за космическите заплати на директорите и помислете върху малко по-различен въпрос: Дали високото възнаграждение води до по-лошо отношение от страна на служителите и в крайна сметка лидерите получават по-лоша работа?

И Срийдхари Десай от Харвард е на същото мнение. „Все по-често заплатите на директорите стават причина те да се държат лошо със подчинените си”, пише тя в съавторство с Артър Брийф от Университета в Юта и Дженифър Джордж от Университета Ройс, в доклад под заглавие „Когато директорите заплуват в милиони: Посредственост в организацията”, представен на конференцията на Международната асосиация по управление на конфликти.

Десай използва изследване за взаимоотношенията със служителите, за да измери отношението на фирмите към техните служители. Например, на компаниите, които наскоро са били глобявани за лошо отношение към служителите си, се отнемат точки, а на тези, които споделят със служителите си част от печалбата, получават точки. След прецизна работа и разпределяне на точките тя изважда наказателните точки от позитивните и получава „показател за посредствеността”. След това, контролирайки различни променливи, Десай кръстосва всеки резултат с публични данни за заплатите на директорите.

Резултатът показва ясен модел: Колкото по-голяма е заплатата на директора, толкова по-голям е показателят „Посредственост”.

Следващата стъпка на Десай е да тества тази връзка в лабораторни условия. В експеримента на Десай, на участниците е възложено да решават загадки с думи като предварително са уведомени, че резултатите им ще се сравнят с тези на други хора, които решават същите загадки. В действителност няма други хора.

Умишлено, всеки участник в експеримента е поощряван с похвала, че се е справил много успешно и е решил една загадка повече от въображаемия конкурент от другата група. И всеки получава по 65 точки за своето представяне. След това, на половината от участниците било съобщено, че другите са получили 60 точки (малка разлика), а на другата половина - че другите са получили 15 точки (голяма разлика).

Във втората част, участниците стават мениджъри на несъществуващите си партньори. След това им се обяснява, че тези „служители” ще решават нови загадки и ще печелят точки, въз основа на своето представяне.

След края на втората част, на всеки мениджър се съобщава, че служителите са се представили средно добре. Десай тогава дава на мениджърите възможността да задържат или да уволнят служителите. И отново, резултатът е ясен: „Колкото по-голяма е разликата в заплащането, толкова по-склонни са мениджърите да използват властта си и да уволнят служителя, който върши работата си средно добре”, казва Десай.

Колкото и обезкуражаващи да са резултатите, Десай твърди, че те не са много изненадващи. Според теорията на властта, тези, които я притежават намират начини да се изолират от неетичните или коравосърдечните неща, които вършат. Парите могат да бъдат един от начините за постигането на това изолиране.

Скот Беринато, редактор в „Харвард бизнес ревю”