Митът за героичния лидер

Медиите обичат да разказват за успешни мениджъри, лидери на своите компании, проявили чудеса от храброст и спасили (възродили, обновили и т.н.) своите фирми.

Един от тях бесзспорно е най-великият британски мениджър от това поколение, а може би и за всички времена, сър Алекс Фъргюсън - топмениджър на футболния клуб „Манчестър Юнайтед”.

Откакто през далечната вече 1986 г. пое ръководството, клубът е завоювал 22 важни купи, без да се броят 10-те, които спечели за 8 и половина година начело на шотландския клуб Абърдийн. Ако някой се учудва как след повече от 30 години Фъргюсън запазва аурата на неуязвим мениджър и в най-заплетените ситуации на зеления терен и извън него, отговорът е един: той умее да се поема отговорност.

Затова има решаващ глас при привличането на футболисти в отбора. Когато през 2004 г. изпълнителният директор Питър Кениън, с всичките си познания от кухнята на „Юнайтед” избяга при парите на Абрамович в „Челси”, всички смятаха, че това ще навреди особено силно на гранда от Манчестър.“Не беше загуба за нас, сподели малко по-късно Фъргюсън пред сп. GQ.

Скоро сър Алекс вероятно ще се оттегли. Но е уверен, че преходът ще бъде плавен. “Няма да има проблем. Основите са поставени, моралът е висок, а и аз не отговарям за всичко.”

Тези думи потвърждават тезата, че колкото и да е велик един мениджър, в крайна сметка успехите на неговата компания не могат да зависят само от един човек. За това са необходими усилията на един успешно сформиран мениджърски екип.

Така стоят нещата и в останалия бизнес. Джак Уелч, който за 20 години управление на General Electric увеличи приходите на корпорацията 7 пъти, многократно подчертава:: “Ние събрахме наистина талантлив екип, който управлява най-големите ни предприятия, но вероятно най-важното си остава това, че при нас цари дух на колегиалност, взаимно доверие и уважение към постиженията на другите.”

При наличието на силен отбор и запазването му като цяло, ролята на топмениджъра не е толкова решаваща.

Това е така, но все пак донякъде. Данните показват, че при смяна на топмениджъра повечето компании отчитат спад в приходите в средносрочен план (до 2 г.) Примери много: Procter & Gamble, Gillette, Unilever, Kellogg, при които този спад е мужду 19 и 33% за първата година на новото ръководство. Дали това ще се случи и в „Манчестър Юнайтед” предстои да видим след евентуалното оттегляне на сър Алекс.