Най-добрият лидер, когото познавах

Най-добрият лидер, който някога съм познавал почина наскоро. Искам да споделя някои от уроците, които научих от него с вас.

На погребението му разговарях с жена, която е била офис мениджър, в компанията, в която той работеше. "Всеки път, когато отидех някъде и кажех, че работя за него пред хора, с които той е работил преди, те казаха винаги „имаш късмет”. Казваха, че Франк е голям шеф и че те биха искали отново да работят за него”. Какво вдъхновява този вид лоялност в другите?

Франк е типичното дете, което расте в сърцето на Америка. Умно момче, чиито родители го карат да си пише домашното, да върши домакинска работа и да ходи на уроци по музика. Той е завършил на второ място по успех в гимназията. Напуска дома си, за да отиде във Военноморската академия в Анаполис, щата Мериленд, точно преди началото на Втората световна война. След атаката в Пърл Харбър отива на война и е награден с бронзова звезда за участието си в нея. След края на войната отива в университета и завършва магистърска степен по петролно инженерство. Не много хора с неговата професия имат магистърска степен, но той винаги е обичал да учи и е вярвал, че това ще помогне на кариерата му.

След Корейската война и раждането на четвъртото му дете Франк прави избор на кариера, която силно ограничава шансовете му да стане адмирал, но пък му дава възможност да прекарва повече време с жена си и дацета си. Той казваше, че никога не е съжалявал за избора си и аз му вярвам. След 30-годишна кариера във Военноморските сили накрая той се оттегли като капитан.

Тогава той започна да преподава математика и да ходи на курсове по алпинизъм, след което изкачи няколко високи над 4000 м върхове. Следващите 15 години работеше като машинен инженер. Много от младите мениджъри, които го наемаха поставяха под въпрос способността му да се учи бързо и да държи темпо. По-късно обаче се оказваше, че те грешат.

Имах възможността да наследя поста му. Има няколко момента в кариерата и живота на Франк, на които си заслужава да се обърне внимание, за да разберем защо беше такъв успешен и харизматичен лидер.

Той знаеше какво иска да прави. Ужасно трудно е да накараш другите да правят това, което искате, ако те не знаят какво искат.

Той казваше на хората какво да правят, не как да го правят. Той знаеше, че е умен, образован мъж, но осъзнаваше, че не е по-умен от всички останали.

Той си пишеше домашното. Преди да започне нещо той винаги проверяваше какво са направили другите преди него. В кое са успели и в кое са се провалили.

Той ръководеше чрез пример. Той изискваше от хората си много, но винаги показваши колко повече дава той.

Той се грижеше за хората си. Той познаваше всеки един, който работи за него като индивидуалност. Той познаваше техните силни и слаби страни.

Той имаше характер. Беше честен и усърден човек. Когато ти дадеше дума я спазваше.

Най-добрият лидер, който съм познавал почина наскоро. Това беше моят баща и винаги ще ми липсва.

Джон Рех за Management About