Най-опасните стратегии за управление

Питате как се става отличен шеф? Няма вълшебна формула. По-скоро е сложна смес от умения – за конструктивна критика и похвала, за внимание към детайлите и отказ от микромениджмънт, а още и надежда, че вашите служители ще ви обичат и уважават. При това, винаги трябва да се има едно на ум, че екипите са от различна величина, разнородни по състав, с различни отговорности и нива на умения и навици. Така че, не, не съществува универсално решение.

Затова и никой не може да ви обещае идеален метод за управление на хора, но пък могат да се откроят няколко стратегии, които са крайно неефективни в това отношение.

1. Приятел с всички

Съвсем нормално е, когато поемате отговорност за група хора, да ви се иска да ви харесват. Да им бъде комфортно да ви търсят по всякакви въпроси, да им е приятно да прекарват с вас по осем и повече часа от живота си всеки ден и изобщо, да ви смятат за най-якия шеф в живота си.

В началото на своята кариера и аз тръгнах по този път. Шегувах се със своите подчинени, обядвах с тях, интересувах се от личния им живот. Не че е грешка – добрият ръководител може да действа и така. Но главното е как се държи в сложни ситуации, когато трябва да дава обратна връзка, да изисква дисциплина или да съобщава неприятни новини. Ще можете ли да го направите хладнокръвно и обективно, независимо от приятелските отношения с вашите служители?

Ако отговорът е „Не” този мениджърски стил бързо ще ви провали. Да, можете да се отнасяте добре със служителите си, но ако не сте способни да ги направлявате и да действате авторитетно, с вашето лидерство е свършено.

2. Критикът

Има и такива мениджъри – търсят респект чрез сила и рязко поведение. Постоянно твърдят, че нещо не е свършено както трябва и предпочитат критиката пред похвалите. Конструктивната обратна връзка е важна. Но редица изследвания доказват, че за постигане на максимални резултати, всяка негативна оценка трябва да е последвана от шест позитивни. Признанието на приноса и заслугите е ключов фактор за мотивацията на служителите.

3. Началникът, който не се затруднява със знания

Веднъж мой шеф напусна и ръководството на компанията реши да обедини отдела, в който работя, с друго звено. Но шефката му изобщо нямаше представа с какво се занимава моят отдел и отгоре на това не се и опитваше да си изясни. Мина повече от година, а тя все така продължаваше да ми задави едни и същи въпроси за елементарни и основни неща. Целият отдел забеляза, че тя не полага никакви усилия да вникне в същността на процесите и бързо изгуби уважение към нея, в резултат на което нейно решение пораждаше съмнения – много ясно, след като не знаеше с какво се занимаваме, откъде би могла да знае кое е правилно за нашата работа?

Имам опит в ръководенето на технологичен отрасъл и много добре знам какво е да управлявате хора, които знаят повече от вас. Но ако не се опитвате да разберете какво правят те и да го запомните поне от петия път, в който ви обясняват, защо да ви вярват и уважават?! Вашите служители не очакват да сте по-компетентни от тях във всяка област, но се надяват да се постараете да си изградите ясна представа за работата им.

4. Отсъстващият шеф

Ръководителите са заети хора. Срещи, работни обяди, много задачи едновременно. Но ако подчините изцяло на този ритъм работния си график и започнете да го използвате като повод да не сте в постоянна връзка със служителите си, те скоро ще разберат, че не са сред приоритетите ви. Длъжни сте да сте достъпни за своите подчинени, за да могат да ви задават въпроси, да предлагат идеи, да получават от вас съвети и възражения. Това е най-важната ви работа като шеф.

5. Странящият лидер

Звучи точно като „млад старец”, нали?! Но въпреки това е една от най-съблазнителните управленски стратегии – да гласуваш изцяло доверие на екипа и да го оставиш да действа самостоятелна. И аз имах такъв екип – самодостатъчен. Всички знаеха как да си вършат работата, бяха всеотдайни и постигаха резултати без никаква намеса от моя страна. А аз се концентрирах върху други управленски задачи. Супер?

Съвсем не, защото без наставничество и обратна връзка служителите изпускат възможностите за израстване и развитие, не научават как да подобряват работните си навици и умения, как да търсят и приемат нови предизвикателства. От внимание имат нужда дори и звездите в екипа, колкото и да са си самодостатъчни.

Айвъри Августин, за The Muse