Най-ужасният въпрос на интервю за работа
Случката е от годините, когато бях в борда на директорите на малка правителствена организация. Интервюирахме финалисти, които се бореха за поста на председател. Един от колегите ми попита последния кандидат. „Лари, кое смяташ, че е най-голямата ти слабост?” Лари помисли минута, изчерви се и отговори. „Някои от хората с които работя, смятат, че имам склоността да говоря много, без да казвам нищо съществено. Но не мога да се съглася. Знам, че обичам да говоря, но мисля, че това, което казвам има голямо значение. Така че, когато говоря и говоря, всъщност казвам нещо...” Тази реч продължи около 10 минути.
С отговора на този смущаващ и в същото време клиширан въпрос, всъщност той доказа най-голямата си слабост. Но от друга страна, в конкретната ситуация този въпрос не хвърли никаква нова светлина върху личността на Лари. Ние знаехме за слабостта му да говори още от предишните интервюта. Но този въпрос винаги кара хората да се чувстват неловко. Той произхожда от една техника, позната от 50-те години, която се е прилагала, за да се види как кандидатът се държи, когато е под напрежение.
Не вярвам в идеята за личните слабости, а само в слабостите на конкретния контекст и корпоративна култура. Например, някой, който изглежда слаб и нерешителен като самостоятелна личност, може да се окаже високоефективен в екип, в който сътрудничеството е от критично значение. За интервюиращия е важно да знае точно кои качества са нужни на кандидата да се справи с работата на конкретния пост и да разбере дали ги притежава. Някои интервюиращи все още не са се убедили, че този въпрос крие повече недостатъци, отколкото ползи и продължават да го задават.
В резултат на това, някои от кандидатите са се научили да измислят отговори като например „Най-голямата ми слабост е, че съм работохолик”. Като цяло, този въпрос е лош начин за установяване на отношения. Може ли наистина интервюиращите да очакват, че кандидатът ще каже нещо от сорта на „Аз съм страшно мързелив и въртя ужасни номера”?!
Рано или късно обаче някой ще ви зададе този въпрос. Затова, вместо да се чудите какво да отговорите, пригответе ясен, точен и кратък отговор, който не е лъжа. Например: „Най-голямата ми слабост е че, въпреки че съм сигурен в качествата си, се чувствам неудобно да говоря за тях”.
Присила Клемън, Harvard Business Review
Ключови думи
ОЩЕ ОТ КАТЕГОРИЯТА
|
|
Коментари
Няма въведени кометари.