Осемте правила на Джак Уелч в управлението

Всеки има свои правила в управлението. Моите са осем, които ще ви представя в този текст. За мен те бяха верния начин да ръководя.

Правило 1: Лидерите неуморно усъвършенстват екипите си, използвайки всяка възможност за:

Оценка, с която да се уверят, че правилните хора са на правилното място. Те подкрепят и повишават тези, които са наистина там, разместват и освобождават тези, които не са.

Насочват, критикуват и помагат по всякакъв възможен начин подчинените си да подобряват изпълнението.

Насърчават. Запомнете - винаги трябва да изразявате признание към хората си. Това засилва самоувереността им, вдъхва им кураж да се развиват, да поемат рискове. Така постиженията им ще надхвърлят мечтите им.

Правило 2: Лидерите трябва да направят така, че хората не само да разбират визията, а да живеят и дишат с нея.

Тя трябва да е толкова жива за екипа или компанията ти, че и на сън да попиташ някой от служителите си „Накъде отиваме?” той да ти отговори: „Ние ще продължим да подобряваме услугите към индивидуалните си клиенти и ще увеличим пазарите си, като агресивно търсим нови търговци на едро.”

Трябва да говориш за визията си постоянно и на абсолютно всички, за да си сигурен, че тя стига до хората, които са на фронтови позиции. И когато започнат да я преследват с цялата си душа, ум и сърце, „им покажи парите”. И тук ще цитирам един мой приятел Чък Еймс, бивш изпълнителен директор на Reliance Electric: „Покажи ми бонусите на служителите в компанията и аз ще ти кажа как се държат хората в тази компания.”

Правило 3: Лидерите излъчват положителна енергия и оптимизъм.

Настроението им е заразително. Твое задължение като лидер е да демонстрираш енергия, поведение "аз мога" за всички предизвикателства, пред които е изправен екипът ти. Това също означава да излизаш от кабинета и да говориш с хората си. Те трябва да знаят, че те е грижа за това как и какво правят, как се чувстват, като покорявате върхове заедно.

Правило 4: Лидерите създават доверие с честност, откритост и заслуги.

Хората ти винаги трябва да знаят къде се намират по отношение на представянето си и освен това е важно да са наясно как се развива бизнесът. Дори когато новините не са добри – като например неизбежни съкращения -  трябва да се бориш с импулса да смекчаваш или омаловажаваш лошите новини. В трудни времена лидерите поемат отговорност за това, което се е объркало. В добри - те щедро оставят славата за успехите да стигне и до другите в екипа.

Правило 5: Лидерите имат куража да вземат непопулярни и интуитивни решения.

Със сигурност те пораждат недоволство и съпротива. Твоята работа е да изслушваш и да продължаваш напред. Не бива да спираш или да придумваш останалите. Ти не си лидер, за да печелиш конкурс за популярност – ти си лидер, за да ръководиш.

Ти си виждал нещо толкова много пъти и просто знаеш как то се случва. Може би фактите са непълни, данните са ограничени, но ситуацията ти е много, много позната. Ти трябва да действаш – да сключиш сделката или да вземеш решението, дори това да вбесява хората.

Правило 6: Лидерите трябва да се справят със скептицизма, за да са сигурни, че на техните изисквания винаги се отговаря с действие.

Запомни, само защото си лидер, като кажеш нещо не означава, че то ще се случи. Трябва да си сигурен, че въпросите ти отключват дебат или повдигат теми, по които да се действа.

Правило 7: Лидерите вдъхновяват поемането на рискове и насърчават обучението, като дават личен пример.

Тези две концепции често си остават само на думи. Ако наистина искаш хората ти да експериментират, ти лично трябва да им дадеш пример. Свободно признавай грешките си и споделяй какво си научил от тях. Колкото по-леко приемаш грешките си, толкова по-ясно съобщение ще изпратиш, че грешките по принцип не са фатални.

Пправило 8: Лидерите празнуват.

Когато пътувам, често питам хората в залата дали са правили нещо, което да отбележи постиженията на екипите им през последните години. Не говоря за суховатите фирмени партита, които всеки мрази – говоря да изпратите екипа си в Дисни Уърлд със семействата им или да подарите на всеки член от екипа по един нов iPod. И отново на въпроса ми „Достатъчно ли празнувате?” почти никой не вдига ръка. Каква загубена възможност. Празнуването кара хората да се чувстват като победители и създава атмосфера на внимание и позитивна енергия. Ако вие не оценявате миговете на постиженията, никой няма да го направи.

Джак Уелч, текстът е публикуван в списание „Мениджър”