Пазете се от тъмната страна на успеха

Да постигаш и да се радваш на успеха си е важна и много приятна част от бизнеса. Може да отпразнувате успешен продукт на чашка с колеги или да организирате официално гала празненство, но при всички случаи няма по-приятно усещане от това, че сте постигнали нещо, за което си заслужава да се празнува.

Успехът обаче има и своята тъмна страна.

Компании като RIM, Nokia, Zynga, Kodak и MySpace (както и много, много други) някога бяха на самия връх в отраслите си. Накрая обаче се сринаха от него и в някои случаи дори изчезнаха напълно.

Причините за това, разбира се, са много и различни. В своята собствена кариера на „сериен предприемач“ съм ставал свидетел на една разрушителна схема, която често се налага, когато бизнесите започнат да постигат сериозни успехи. Тя ги прояжда отвътре и в най-добрия случай спира растежа им, а в най-лошия ги убива напълно.

Ето и болезнените уроци, които съм научил за начините, по които може да избягваме това проклятие на успеха:

Не вярвайте на собствения си пиар. Успешните компании попадат в центъра на вниманието. Медиите ги забелязват – първо местните, после регионалните и накрая националните. Пишат се статии, интервюират се основатели. Чуват се аплодисменти. Зараждат се митове и легенди.

И някъде около третата или четвъртата церемония по награждаване (или статия, или молба за изнасяне на реч на важно събитие) онова, което е започнало като здравословно, оправдано чувство за гордост, започва да се превръща в зловещо чувство за правота – за това, че, да, ние сме всичко това и дори повече. И че – и това е най-опасното – можем и ще успеем буквално във всичко, което си наумим.

Само помнете: освен ако буквално не произвеждате сос, нямате рецепта за тайния сос на успеха – поне не и такава, която ще предпази вас и бизнеса ви от провал. Не позволявайте на никого да ви убеди в противното.

Преместете финиша. През по-голямата част от времето бизнесът страда от това, че се появяват много малко възможности за истински успех. За разлика от спорта, ние не печелим в отделни мачове, нито в състезания и първенства. Работата при нас е просто едно дълго, постоянно усилие.

Затова когато постигнем постоянния успех (и се зарадваме), се изкушаваме да повярваме, че сме достигнали някакъв финиш, та дори и временен.

Моят болезнено научен съвет е – не се отпускайте. Отпразнувайте успеха и на следващия ден преместете финиша напред – колкото се може по-далече. В бизнеса няма място за почивка върху лаврите.

Съсредоточете се. Заслуженият успех ще ви донесе доста внимание. Ще пристигат покани да обучавате други хора, да говорите на събития, да пишете в известни блогове и да давате интервюта. Звучи чудесно, а и си е такова. Поддайте му се обаче и ще дръпнете компанията си с две или три години назад.

Бъдете безмилостни. Позволявайте си от време на време – може би веднъж месечно – такива неща, но не забравяйте приоритетите си и отказвайте на повечето покани. Имате да ръководите бизнес.

А да – и ако вярвате на аргумента, че правите всички тези странични неща, защото „са добри за бизнеса заради рекламата, която му правят“, се върнете и прочетете отново първия съвет.

Намерете си "свежи очи". По време на криза е естествено да се обърнем към някого за помощ и съвет – към ментор или консултант например. Моят опит обаче показва следното – още по-важно е да правите това, когато катерите върха на трайния успех.

Никога не бихте опитали да се качите на Еверест без шерп. Затова открийте някого, който ще ви помогне да се оправите в новата за вас среда на успеха, където заслужено сте попаднали.

Вложете усилия. Трудно е да се каже, но въпреки това е вярно – повечето бизнеси, които съм наблюдавал да падат отвисоко след първоначалния успех, стигнаха дотам заради един единствен факт – лидерите им спряха да влагат първоначалните усилия в работата си.

Нещо в още непостигнатия успех ни кара да работим като луди. Страхът от провала (или дори от посредствеността) ни кара да постигаме все повече и повече.

За някои лидери обаче (не за всички) идването на успеха убива този страх или поне го притъпява. И това е нормално – нека да забравим страховете си! - но внимавайте да не убиете и навика си да влагате максимални усилия.

Поздравления за вашия заслужен успех – и дано след него последват и други.

Лес Макеън, президент на компанията за засилен бизнес растеж Predictable Success, за Inc.com