Пет нови предизвикателства в отношенията шеф - служител

Предричам, че новата година ще премине под знака на пет промени във взаимоотношенията между тези, които работят, и тези, които плащат, за да получат свършена работата. Повечето от тези тенденции проникват от години – като се започне още от рецесията през 1981 г. в САЩ. Но последната рецесия засили и ускори същността на промяната във взаимоотношенията служител-работодател.

Ето кои тенденции очаквам да станат още по-важни през новата година:

1. Доходи от два източника ще се превърне в норма. Все повече хора ще бъдат ангажирани на две работни места. Вместо да разчитат само на заплатата си и бонуси (доколкото въобще ги има в настоящия момент), служителите ще си изградят „защита” от други възможности. За мнозина, особено за тези в креативните и базираните на знания индустрии, това ще означава самите те да се превърнат в предприемачи.

2. По-малко часове работа. Подходите в мениджмънта, спонтанно родени от рецесията, които заставиха служителите на трудов договор да почиват по един ден всяка седмица, породи нови въпроси у служителите, които на практика работеха 24 часа в денонощието. „Колко дълъг е работният ден? Осем часа? Ако искат да работя за тях само четири дни в седмицата, защо да работя повече от 32 часа?!” Очаквам тази тенденция да се засили, отчасти и поради факта, че хората ще се нуждаят от този почивен ден, за да се справят с втората си работа.

3. Конкуренция за разпределение на енергията. Все по-често на мениджърите ще им се налага да се конкурират за енергията на служителите си. Мениджърите ще се сблъскват както със служители, които имат приоритети, различни от работата, така и с такива, които нямат проблем постоянно да сменят местоработата си.

4. По-разнообразни условия. Повечето компании вече предлагат различни опции за работа. Вярвам, че тези нови взаимоотношения в наемането на работна ръка ще ставата все по-масови, заради предпочитанията на служителите, улеснени от новите технологии и подкрепени от нов тип мениджъри, които се чувстват комфортно с работа, която се върши вън от офиса.

5. Прозрачни споразумения между възрастни. Най-любимата ми промяна ще бъде това, което мога да нарека нужда от „общности от възрастни” – или служебни взаимоотношения, фокусирани върху избора, вместо върху родителската грижа. Прост пример за тази философия може да включва предлагането на служителите на списък от бонуси, от който да избират най-доброто за себе си.

---------------------------------

Тами Ериксън, носител на наградата на „Макинзи” за книгите „Пенсионираното пенсиониране: Стратегии за кариерата на бумър поколението” и „Кризата с работната сила: Как да се справим с предстоящия недостиг на умения и таланти”.