Съдбата на Мойсей или 3 типа лидери, които никога не успяват

Издигате се отново и отново до самия праг на успеха, но всеки път падате обратно в низините? Може би причината за това е, че следвате един от трите неуспешни ръководителски стила.

Една от най-често цитираните истории за провалено лидерство е библейската притча за Моисей, който не послушал думите на Бог и, вместо да помоли скалата в пустинята да даде вода на народа му, той я ударил два пъти с тоягата си и се престорил, че той, а не Йехова, прави чудото. В резултат Моисей не доживял да види Обетованата земя. Вместо него я завоювал неговият приемник Исус Навин – макар и Моисей да бил онзи, който посветил живота си на това да намери правилния път и да преведе хората си през всевъзможни трудности.

За съжаление, същата съдба често постига и бизнес лидерите. Да ги наречем „Хронично неуспешните лидери”. Най-тъжното е, че за разлика от Моисей, тези вечно неудовлетворени началници никога нямат истинска причина за неуспеха си – освен ограниченията, които са си наложили сами.

На света има много лидери в кавички: „Псевдо-лидерите”, „Прекалено навитите лидери”, „Алчните за слава лидери”... Най-отчайващо обаче е да се работи с „Хронично неуспешния”. Този човек отново и отново докосва с пръсти прага на славата, само за да го изпусне отново и отново заради собствените си подсъзнателни ограничения.

Ето трите основни подвида на лидера, който никога не достига целта. Ако разпознаете себе си или свой колега сред тях, ще ви подскажем и как да избегнете съдбата на Моисей.

1. Прекаленият ентусиаст

Ах, тази модна книга, която всички просто трябва да прочетете! Ах, тази нова социална мрежа, която трябва да завладеем! И онзи чуден дизайн на сайта, който ще праща сублимирани послания „Купувай! Купувай!” към всичките ни посетители...

Ето това е Прекаленият ентусиаст, който изтърсва върху главата ви поредния куп свои открития, внезапни идеи и въодушевления.

Проблемът е, че докато той си мисли, че потвърждава своята гениалност и води екипа си към нови висини, въпросният екип просто се разсейва от действително важните си задачи и трепери от досада.

Ако усещате, че може би сте Прекален ентусиаст, запишете последните шест озарения, които ви споходиха и които избълвахте върху екипа си. Ето и два въпроса за вас: а) Успяхте ли наистина да си спомните последните шест перли на необорима мъдрост, с които счетохте за нужно да занимавате околните?, и б) Каква истинска, трайна полза донесе всяка от тях, освен че ангажира вниманието на служителите ви за няколко дни?

Решението? Когато се върнете от невероятната конференция, прочетете страхотната книга и попаднете на гениалното меме в Туитър – запазете възторга за себе си. Ами да – просто си замълчете. Поне за две седмици. Ако ентусиазмът ви е бил за нещо наистина важно, след този период то още ще ви се вижда такова и вие ще намерите начин кротко да го вплетете в работата на екипа си, без да обръщате всичко с краката нагоре. А ако не е било важно, не се тревожете - много скоро ще си намерите нова мания.

2.Невротичният стратег

„През следващите две години ще израстнем с 50 процента.”

Месец по-късно: „Растежът не може да бъде единствената ни цел. Ще се фокусираме върху работата с клиентите.”

След шест седмици: „Печалбата е всичко. Ще повишим печалбите си с 25 на сто.”

Това е Невротичният стратег, който дърпа и влачи организацията си от трън, та на глог, тласкан неудържимо от щръклицата на въображаемия идеален план за успех. Той къса нервите на всички, изтощава мотивацията им и бързо губи уважението на всеки, който за пореден път се вижда принуден да изслуша поредния взрив от насоки.

Генералният проблем на Невротичният стратег е, че обикновено е интелигентен човек, който наистина измисля (и после оттегля) нелоши, практически изпълними планове. Само да можеше да избере един и да се придържа към него...

Работата с такъв началник е като да се качиш в такси с шофьор, който знае 10 различни пътя към адреса ви и не може да реши по кой да мине. Накрая завивате от улица на улица, от шосе на шосе, но така и не се приближавате към целта, а броячът се върти ли, върти...

Какво е решението? Една доза очевидност. Изберете стратегия за не твърде далечното бъдеще и се придържайте към нея. Ако не можете, напуснете ръководната си длъжност, преди да сте нанесли сериозни щети.

3. Късогледият съдия

Лидерството не е занимание самотно. По определение ръководителят ръководи други хора.

Тези хора са като всеки друг – смесна китка, компетентни в едно, не толкова велики в друго, коктейл от силни и слаби страни, който се опитва да върви нагоре по платното, чиято посока е право надолу.

Някои хронично неуспешни лидери обаче отказват да гледат на хората реалистично. Те или ги възприемат като блестящо-безгрешни („Тя е най-добрият търговец, който съм виждала в живота си!”), или като пълна щета („Не мога да го търпя около себе си. Махнете го от мен!”). Често такива ръководители изменят мнението си за някого на 180 градуса буквално за часове.

И вие ли сте такива? Тогава ще се наложи да поемете отговорността да наемате сами персонала си. Трябва да се поставите в положение, в което присъствието на некадърник в екипа е явно, очевидно и единствено ваша грешка. Защото, дори и сега, най-вероятно това си е точно така.

Лес Макеън, автор на книгата „Предсказуемият успех: Как да изведете организацията си на пътя към успеха и да се задържите на него”