Трудните решения издават добрия мениджър

Когато сте изправени пред решение, от което зависи бъдещето ви, трябва да понесете товара на една много тежка отговорност. Дори и най-решителният мениджър може да изпадне в отчаяние, когато от неговото „да” или „не” зависи успехът или провалът на компанията или проекта. Всеки ден вземаме решения без дори да забелязваме това, но предизвикателствата, които могат да изградят или разрушат кариерата ви, изискват задълбочен размисъл и голяма предпазливост. Едва ли има един единствен подход, който да ви служи всеки път. Съществуват обаче няколко ключови фактора, които трябва да вземете предвид, преди да достигнете до стабилно крайно решение.

Мнението на експертите

Хората реагират различно на напрежението, предизвикано от големите дилеми. Според професора по мениджмънт от университета „Брайънт” Майкъл Роберто „твърде често хората, изправени пред важно решение, или бързат да стигнат до някакъв извод колкото се може по-скоро, или се туткат безкрайно и правят избора си твърде късно.” Трудно е да се напипа златната среда, съгласен е и Сидни Финкелстийн, професор по мениджмънт в университета „Дартмут”. „Когато на карта е заложено много, трябва да отделите повече време за размисъл. Колко точно – това зависи от мащаба на решението.” Към която и порода да принадлежите – на импулсивните или на нерешителните, най-важното е да осъзнавате какви проблеми могат да ви се изпречат и как да се справите с тях.

Въвличайте и другите, но изводът трябва да е ваш

Големите решения не бива да се взимат във вакуум. „Трябва да имате екип. Не може да разчитате само на себе си”, убеден е Финкелстийн. Като се консултирате с други хора, се излагате на различни гледни точки и мнения, които ще ви помогнат да направите по-информиран избор. Освен това получавате по-добра възможност да бъдете оценени положително от хората, които ще бъдат засегнати от решението ви. В същото време внимавайте за рисковете! „Ако въвлечете много хора, почти винаги става така, че малка част от тях се обединява, поема контрола и взема решението.” Това обезсмисля приноса на по-голямата група, смята Финкелстийн. Важните въпроси като промяната на стратегическата посока на една компания или наемането на нов мениджър обикновено изискват мнението на много източници, но отговорността трябва да се поеме от един. В крайна сметка „лидерът трябва да реши. Не съм почитател на консенсуса”, обяснява експертът.

Доверете се на инстинкта си, но го подложете на проверка

В някои случаи първата ви инстинктивна реакция може да се окаже правилната. Тя обаче не се основава на рационален размисъл. Важно е да я поставите под въпрос и да я ревизирате, когато съберете повече информация. Обяснете мотивите си на останалите. „Това е един от рисковете, когато вземаме интуитивни решения – хората не разбират нишката на мисълта ни. Съвсем различно е от формалния анализ, който всеки може да проследи стъпка по стъпка. Интуицията е като светкавица. И хората не разбират как сте достигнали до това решение”, обяснява Роберто в труда си „Харвардски ментор за мениджъри по въпросите на вземането на решения”.

Останете отворени

Друг възможен капан е предварителната оценка – случаите, когато си съставяте мнение прекалено рано в процеса на базата на предварителната информация и се придържате към него до края въпреки новите данни. „Класиката е когато видите мениджър, който се позовава на данни и примери, подкрепящи гледната му точка, но премълчава онези, които я оборват”, смята Финкелстийн. Отбелязвайте новата информация, която подкрепя перспективата ви, но се запитайте дали има и друга гледна точка, която не е в съгласие с нея. Бъдете собствения си адвокат на дявола и непрекъснато предизвиквайте първоначалните си предположения или намерете доверен колега, който да прави това за вас.

Внимавайте с миналия опит

Мнозина вземат големи решения като сравняват новото предизвикателство със случаи от миналото. Това може да е и много полезно, но съществуват някои опасности. Хората разчитат на миналия си опит дори тогава, когато той няма връзка с настоящата ситуация. „Проблемът е, че мислим с аналогии, съсредоточаваме се върху общите точки и често забравяме за разликите между ситуациите. А те често са точно мястото, където е самият проблем и предизвикателството”, обяснява Роберто. Ползвайте старите случки като извор на данни, но си задайте въпроса дали наистина са полезни и уместни като база за сравнение.

Разберете, че сте необективни

„Истината е, че всички попадаме на ситуации, в които не можем да бъдем обективни”, смята Финкелстийн. Това може да се отнася за неща, към които сме привързани – хора, места, отдели – или за собствения ни личен интерес. „Не е ново, че личният интерес играе важна роля в начина ни на мислене. В изследванията си съм открил обаче, че голяма част от него е подсъзнателна. Дори не знаем, че сме необективни”, обяснява авторът. Може да клоните към някакво решение, защото прилагането му е по-лесно или защото ще ви спечели най-голяма популярност сред служителите. Тези причини не са добри. Концентрирайте се върху достигането на най-доброто решение като признаете необективността си и я отстраните.

Не затваряйте страницата

Дори когато си дадете сметка за тези предизвикателства, решението ви няма да бъде идеално. Рядко се случва да разрешим някой проблем докрай преди да предложим неговото решение. Това обаче не означава, че сте в задънена улица. Добра идея е да наблюдавате ситуацията отблизо и, ако е необходимо, да нанасяте промени. „След няколко дни, седмица или месец преразгледайте решението си и вижте докъде сте стигнали”, съветва Финкелстийн.

Запомнете тези принципи

Желателно:

• Вземете решението сами, но въвлечете и други хора, за да разберете по-добре свързаните с него проблеми

• Признайте си, когато сте необективни и помолете доверен колега да даде мнението си за това

• Регулярно преосмисляйте решенията си, за да сте сигурни, че още са валидни.

Нежелателно:

• Не разчитайте само на инстинкта си – премисляйте първоначалните си реакции

• Не игнорирайте новопостъпилата информация, особено ако не съответства на вече определената ви гледна точка

• Не приемайте, че проблемът е точно същият като друг, с който сте се сблъсквали в миналото – търсете общите неща, но и разликите.

Ейми Гало за Harvard Business Review