Трябва ли хубавите жени да преговарят

Година след като завърших университета, бях на интервю за позицията асистент продажби в PaineWebber.

Единият от бъдещите ми шефове ми предложи 24 000 долара годишна заплата. Аз поисках 27 000 долара. Той извади калкулатор, раздели 3000 на 52 и с рязък тон ме попита: „Това са само 57 долара повече на седмица, настоявате, така ли?”

На което аз отговорих: „Точно така!”

Моята любезна категоричност сякаш го респектира, той се съгласи и аз приех работата. Сега, повече от две десетилетия по-късно, установявам, че опитът ми с този работодател е бил изключение. „Хубавите момичета нямат право да преговарят!” става общовалиден принцип.

В края на 2004 г., аз бях сред най-добре представящите се служители в Merrill Lynch и споделих с мениджмънта, че очаквам да бъда сред десетте процента с най-високи приходи. Казаха ми, че не постъпвам правилно. Заплатата ми не достигна тези равнища, не беше дори в първата четвъртина.И не след дълго, аз си тръгнах.

Затова и не се учудих, когато преди няколко години в броя на Washington Post от 30 юли 2007 г., прочетох статия с резултати от научно изследване на тема „Възнаграждение, пол и социалната цена на преговорите”. То доказваше, че както мъжете, така и жените, са склонни подсъзнателно да „наказват” представителките на деловия свят, които преговарят за повече пари.

Вероятно, пръст има и психологическата нагласа, описана толкова добре от психиатъра Анна Фелс, според която „Когато даваме нещо на някого, ние сме женствени, когато искаме нещо, не сме. Когато мъжете искат нещо, те са активни, когато жените го правят, те са нахакани.”

Това, естествено е двоен стандарт, но е и своеобразен дяволски кръг: ако не си поискаш, няма да получиш, ако поискаш, няма да ти дадат.

Въпреки това, съветът ми към жените винаги е бил и ще бъде: Преговаряйте за това, което искате! Може да не го получите, но със сигурност няма да си тръгнете с празни ръце. В краен случай - ще получите информация.

В случая с PaineWebber, ако компанията не беше удовлетворила моето искане, щях да си тръгна. Знаех каква е цената, под която нямаше да падна. Merrill Lynch не удовлетвориха молбата ми, но аз получих информация. И когато дойде време, аз напуснах.

Искам да бъда „хубаво момиче” – да се съобразявам с нуждите на другите. Но имам и нужда да настоявам за това, което искам. От това зависи да бъдеш честна към себе си и към останалите жени.

Уитни Джонсън, съосновател на инвестиционната компания Rose Park Advisors.