Хората помнят повече лошото, отколкото доброто

Ако искате да дадете възможност, да ангажирате или да мотивирате останалите, не се фокусирайте единствено върху развитието на позитивното поведение. Обърнете също така внимание и на това, което трябва да спрете да правите. Защо? Защото хората помнят повече лошите, отколкото добрите неща. Множество изследвания показват, че хората обръщат много повече внимание на негативната информация. Например, когато искат да припомнят важни емоционални събития, хората помнят четири негативни спомени за всеки един положителен. Така че кои поведенчески модели трябва да избягват лидерите? Основавайки се на 360 интервюта със специалисти, се откроиха три.

Осъдителен, невербален език на тялото. Никой, особено успелите ви колеги, не приема да се отнасят към него със снизхождение. Проучванията показват, че някъде между 75 до 90% от нашето влияние идват от невербалната ни комуникация, и тонът е ключов елемент от това. Правите ли коментари за останалите по начини, които звучат грубо, оценително и снизходително? Много често това не е нашето намерение, но е реакция на момента. Други невербални недостатъци включват намръщване, сбръчкване на вежди, озадачени физиономии (говорещи: „Ти тъп ли си?”) скованост и сарказъм. Макар на пръв поглед малки, всяка от тези изпуснати реакции водят до значителни щети в комуникацията с останалите.

Прекъсване и разпитване. Има много разсъждения около това как да се проведе „разговор, който води до иновации” и как да се „създаде безопасна среда за служителите да придвижат своите идеи напред”. Почти е невъзможно за хората да се почувстват сигурни, ако шефът заема голяма част от ефирното време, прекъсва хората или разпитва за половинчати идеи. Да, наистина, служителите трябва да могат да да комуникират с яснота, но ако очаквате всяка идея да бъде завършена, напълно обмислено, или структурирана преди някой да си отвори устата, вашите колеги ще приемат, че не сте готови да инвестирате време, за да бъде ценен партньор.

Да бъдат непоследователни. Равни или не служители често коментират колко обезкуражаващо е да видят колега в две различни светлини – абсолютно очарователни с изпълнителния екип и външни клиенти, и проявяващи пълно неуважение към тези, с които работят всеки ден. Този вид поведение прави хората много по-запомнящи се и отблъскващи. Други споделят различни впечатления – усещане за ходене върху яйца в работата, чудейки се кой ще се появи: „усмихната, чаровна и забавна личност” или „осъдителна, емоционално сприхава и намусена личност”. С течение на времето, това води до пасивни, агресивни реакции от страна на другите в техния опит да се избегне конфронтации.

В крайна сметка, лоялност и последователност са двете неща, които не могат да изискват или да бъдат зададени като очакване. Неща като мотивация базирана на страха, омаловажаване на човека или игра с властта могат да доведе до реално и бързо спазване на правилата от страна на другите, но това е краткосрочно. В крайна сметка негативното поведение ще ви съсипе като личности и хората няма да ви уважават. Помислете какво поведение може да се наложи да спрете да правите, така че да можете да имате положително, дългосрочно въздействие.

Ейми Джен Су и Мюриел Уилкинс, съ-основатели и партньори в Isis Associates – бутик за коучинг на лидери и развитие на мениджъри.