Шефът няма да влезе в басейна и да спаси таланта, който се дави

Всеки мениджър държи кариерата си в собствените си ръце. Мога да илюстрирам това свое наблюдение с една доста стара история.

Преди много време, когато бях на четири години заедно с родителите ми, по-големия ми брат и по-малката ми сестра отидохме в Южна Франция.

В един прекрасен ден, майка ми ни заведе на басейна на хотела. Това, което не знаехме бе, че тя бе наела спасител да учи по-големия ми брат да плува.

Пристигнахе на този огромен за нас басейн – още по-голям през очите на четири годишно дете – и видяхме как един млад французин тръгва срещу нас. Приличаше на истински спасител и наистина бе такъв.

Той позна майка ми, а на брат ми се усмихна широко и каза: „Бонжур, мой малки приятелю”. И по този начин го спечели, впечатли го с мускулите си и го отведе към басейна.

Сега си спомнете, че аз съм втория син, и смятах, че всичко, което се случваше е много хубаво. Брат ми да се научи да плува бе страхотна идея.

Спасителят го помоли да влезе в басейна. След това взе един пояс и започна да го надува.

Сложи го на кръста му. Усмихна му се чаровно и каза: „Успех, приятел”.

Заведе го в средата на басейна и изведнъж му махна пояса. Самият той излезе от водата.

Както се досещате, брат ми веднага потъна, защото нямаше какво да го държи на повърхността. Аз си седях там, гледах и на лицето ми се появи една скрита усмивка. Обърнах се назад. Видях малката ми сестра и майка ми, която се бе паникьосала, без да знае какво точно да направи. В това време спасителят просто си седеше и гледаше. Брат ми потъваше, както вече казах, после показваше главата си, поемаше си въздух и пак потъваше.

Следващото нещо, което си спомням е, че отново потъна за по-дълго. Тогава и аз се паникьосах. Помислих си: „Господи, този човек ще убие брат ми. Това е ужасно!”

Е, брат ми отново се появи на повърхността, и този път успя да се задържи над водата. Бе открил кучешкото плуване, махаше енергично с ръце и остана над водата до края на урока.

Сега, позволете ми да изразя своето мнение, че много организации по този начин се опитват да развиват талантите на своите лидери. Искам още сега да кажа, че според мен той не е правилен.

Това, което ви казват с практиката си тези компании е, че сте добри, имате талант, и ще ви развиват, като ви хвърлят надълбоко в новата работа.

Шефът е в ролята на спасителя. Нали си спомняте, как в нашия случай той излезе от басейна. И в бизнеса е така. Причината е, че много от началниците са твърде заети и трябва да минат и през друг басейн, докато вие се давите.

Но ръководителят ви казва: „Нали знаеш, и аз съм бил в тази вода. Успях да се науча да плувам. Сигурен съм, че и ти ще успееш.”

И виждате пояса в ръката му, нещо като политика към персонала, и го чувате да казва: „Знаеш, че съм тук, ако имаш нужда от помощ”.

Но в много от случаите това е илюзия, никаква помощ няма да получите.

Идеята на цялото упражнение е, че вие ще намерите начин да плувате сами. А ако не успеете – става ясно, че не сте за тази работа.

И ще ви преместят в по-малък басейн, може дори да отидете в детския. А може и да ви махнат изобщо от водата, за ваше добро – да не се удавите.

Изводът от тази история е, че собствената ви кариера е в собствените ви ръце. Това е така, тъй като организациите имат изключително примитивно схващане как да развиват таланти.

Правилният принцип е шефът да ви помага, поясът да е докрай надут и постепенно да се увеличава дълбочината на басейна.

Урокът е, че вие, само вие, трябва да поемете инициативата ако искате да се развивате като лидери.

Трябва да търсите коучинг и напътствия. Понякога ще бъде неловко, защото ще изглежда, сякаш сами разкривате слабите си страни.

Точно вие трябва да предложите, какви курсове да преминете, какъв опит да натрупате.

В най-добрите организации нещата са с една стъпка по-напред. Те възнаграждават шефовете, които влизат в басейна и помагат на хората си.

Мислят много по-внимателно и задълбочено за това да попаднете на правилната работата, където ще разкриете таланта си, вместо просто да ви пуснат във водата и да видят дали ще изплувате.

При тях е много по-ясно как става преминаването от един пост на друг. Като се издигате нагоре те ви осигуряват подкрепата и обратната връзка, необходими ви да придобиете нови умения.

Джей Конджър, професор по лидерство в колежа „Кларемонт Макена”

Из книгата "14 урока за кариерата" на "Мениджър" и Harvard. Можете да си я купите от нашия електорнен магазин или да си я поръчате в редакцията на тел. 02 983 13 05.