България запазва рейтинга си за прозрачност на публичните финанси

България е страна с прозрачни публични финанси, според последното издание на международния индекс „Отворен бюджет”, съобщиха от Института за пазарна икономика. Страната ни запазва оценката от 71 пункта от предишното издание. Позицията гравитира около средната стойност за страните-членки на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), като остава във втората група в индекса с оценка между 60 и 80 (от максимални 100). За тези страни се смята, че предоставят „значителна информация“ за публичните финанси, уточняват от ИПИ. От 2006 г., когато за пръв път индексът е публикуван, оценката на България отбелязва значително подобрение – от 47 през 2006 г. до 66 – през 2017 г., и 71 – през 2019 г.

В групата с най-висока прозрачност индексът в това издание поставя Грузия, Република Южна Африка, Швеция, Нова Зеландия, Мексико и Норвегия.

Като цяло българското правителство предоставя значителен обем информация чрез средносрочната фискална рамка, проектобюджета, документите по самия бюджет, както и месечните и годишните отчети по изпълнението на бюджета и състоянието на държавния дълг. Позитивна тенденция в последните години е изготвянето и публикуването на т.нар. Бюджети за гражданите – документи, които в кратък и достъпен формат казват най-важното в отделните фази на бюджетния процес.

България може да постигне бърз напредък като разшири обхвата на данните и индикаторите, включени в доклада за изпълнение на бюджета за полугодието, смятат от ИПИ. Това е особено актуално в години като предходната или настоящата, когато редица мести и геополитически събития - парламентарни избори, война в Европа, рязък скок на цените на енергията и значителна промяна в макроикономическите параметри, включително инфлацията, налагат актуализация на бюджетните планове.

Включването на детайлен анализ на ефективността в постигането на целите на разходните програми в годишния отчет за изпълнение на бюджета също би допринесло за бъдещо подобряване на оценката в индекса. Трябва да се отчете и неблагоприятният ефект от решението в две последователни години (2020 и 2021 г.) да не бъде публикувана средносрочна бюджетна прогноза през пролетта.

Индексът „Отворен бюджет“ показва, че повечето правителства по света не предоставят ефективни възможности за гражданско участие в бюджетната процедура. Най-добри практики индексът отчита в Южна Корея, Обединеното кралство и Нова Зеландия. България отчита стойност от 26 пункта (без промяна от предходното изследване), което е над средната глобална стойност от 14 пункта, но въпреки това се счита за слаба възможност за участие. Подобрението в България може да дойде чрез създаване на допълнителни механизми за активно включване на гражданското общество още на етап планиране на бюджета от изпълнителната власт. Това изисква насочени обществени консултации по избрани бюджетни приоритети, за които правителството търси обратна връзка, включително от най-уязвимите социални групи. Нужно е по-активно ангажиране на гражданското общество и засегнатите страни и в процеса на отчитане и анализ на бюджетните данни и резултатите от държавните програми. Допълнителен ефект ще има и даването на повече възможности за граждани да правят предложения за одити, които да бъдат включени в одитната програма на Сметната палата.

Оценката общо за отчетността и контрола остава непроменена от предходното издание на индекса, като с 61 пункта България се нарежда в групата страни, които все са с „адекватни“ механизми. Водеща в глобалния индекс с добрите си практики за отчетност и контрол е Германия, следвана от Норвегия и Южна Корея. България попада в групата на 71 страни, в които инструментите за контрол върху публичните финанси от страна на независима Сметна палата се считат за „адекватни“ с резултат от 78 пункта. Възможност за подобрение е възлагането на преглед на одитните процеси в Сметната палата от външна независима организация, коментира Лъчезар Богданов, участвал в изследването от българска страна.

Капацитетът на парламента за ефективно участие и контрол също се запазва на ниско равнище, като особено слабо е представянето в областта на контрола от законодателната власт при изпълнение и отчитане на бюджета. Фискалният съвет може да утвърди в по-пълна степен ролята си, като започне да прави независима оценка на предлагани от изпълнителната власт нови разходни програми, както и като взима по-активно участие в дискусиите в парламентарните комисии.

Подобрение на оценката може да се постигне чрез дискусии в Народното събрание на бюджетните приоритети на по-ранна фаза в бюджетния процес. От ключово значение е законодателната власт да има водеща роля при промяна в приетите параметри на бюджета, като се ограничи практиката за пренасочване на разходи с решения на правителството. Друга необходима промяна е организирането на публични експертни дискусии по доклада на Сметната палата за изпълнението на бюджета, включително с изслушване на председателя на палатата. Заедно с това, специализираната парламентарна комисия по бюджет и финанси може да изготвя собствен анализ на текущото изпълнение на бюджета.

Публикуваното днес издание на международното изследване „Отворен бюджет“ показва, че повечето страни запазват постигнатите нива на прозрачност и отчетност в публичните си финанси. Съставянето на индекса се основава на обективни факти, отчитащи 142 индикатора, като методологията се базира на международно признати критерии, разработени от организации като МВФ и ОИСР. Триста експерти от 120 страни участват в 18-месечния период на проучването. Партньор за България е Институтът за пазарна икономика. „Практиките за отчетност и консултиране с гражданското общество и засегнатите страни на глобално ниво са все още слаби, въпреки напредъка в някои страни. Именно така обаче може да се гарантира по-точно адресиране на нуждите на най-уязвимите и да се повиши доверието в управлението във времена на високи бюджетни дефицити и нарастващ публичен дълг“, изтъкна Анджали Гарг, ръководител на изследването.