Любомир Дацов: Неизпълнението на приходите в бюджета може да стигне 1 млрд. лв. до края на годината

Философията на промените в данъчните закони, предлагани от финансовото министерство е сбъркана, коментира в специално интервю за "Мениджър Нюз" финансистът Любомир Дацов.Той е човекът, който е ръководил изработването на всички държавни бюджети от 2001 до 2009 г., а между 1992 и 2000 година е бил част от екипа, който подготвя бюджета. В момента е член на Фискалния съвет на Парламента – независим орган, който следи изпълнението на бюджета и е коректив на Министерството на финансите.

- Г-н Дацов, Министерството на финансите пусна за обществено обсъждане промени в данъчните закони. Сред тях са „бонус -донос“ за хората, които подават сигнали за укрити данъци, както и въвеждането на патент за събирачите на билки и трюфели. Според вас тези промени ще доведат ли до по-висока събираемост?

-Тази мярка от данъчна гледна точка няма да има никакъв ефект, но от гледна точка на човека, обществото, развитие, на основите, върху които стъпваме, ще има огромен ефект. Да лансираш доносничеството е обидно, дори само като идея. Такава мярка ще удари светлия сектор на икономиката, а не сивия, защото обикновено трябва да те предаде счетоводителят ти.  И не на последно място, мярката „донос -бонус“ е олицетворение на все по-засилващите се опити държавата да контролира бизнеса и гражданите. Според мен предложението за въвеждане на системата донос за укрити данъци срещу възнаграждение за човека, подал сигнала е предложение с нулева стойност. „Донос-бонус“ трудно може да бъде приложен при условията у нас, независимо от факта, че подобно нещо съществува и то в някои развити демокрации.

- А как ще коментирате идеята за връщането на ДДС от 20% за туризма и ресторантьорите?

- Единственото правилно нещо, което предлага финансовото министерство е връщането на Данък добавена стойност за туристическите услуги и ресторантьорите от 9 на 20 на сто. Защото на практика досега тези браншове неоправдано разполагаха с един финансов ресурс, от който другите бизнеси са лишени. Категорично против съм и по отношение на предложението на финансовото министерство за гражданските договори. Колкото до вдигането на акциза за  нагреваемия тютюн и някои от останалите предложения това е опит да се напълни хазната за сметка на бизнеса. Въвеждането на електронните ваучери пък ще натовари бизнеса с още разходи. По предварителни изчисления тази сума ще в рамките поне на 30 млн. лева., които обаче в крайна сметка ще се отразят върху потребителите. Предложенията на финансовото министерство за поправки в данъчните закони са в полза на данъчната администрация и ще улеснят нейната работа, но ще натоварят бизнеса и гражданите. В този смисъл е сбъркана философията на промените, които предлага финансовото министерство.

- Миналата седмица стана ясно, че най-вероятно внасянето на проектобюджет 2024  ще се отложи. Депутатът от ГЕРБ Делян Добрев пък съобщи, че една от причините е, че има проблем с изпълнението на бюджета за тази година. Има ли според вас  скрити пробойни в  хазната и откъде идват те?

- Определено има проблеми с изпълнението на Консолидираната фискална програма.До края на тази година  данъчните приходи няма да бъдат изпълнени с около 1 млрд. лева, като сумата може да набъбне и до ,5 млрд. лв. Това пък от своя страна ще попречи да се направи бюджетът за следващата година. Засега бюджетът се кърпи с пари, предназначени за капиталовите разходи. Първоначално служебният кабинет беше заложил 11 млрд. лева за капиталови разходи през тази година, после те бяха свити на 8,4 млрд. лева, а на практика капиталовите разходи ще са между 3,5 и 5  млрд. лева. Така на практика капиталовите разходи се използват от финансовото министерство за бюджетен  буфер, което е напълно погрешна политика. Освен това финансовото министерство вече не може да разчита на приходи, които доскоро се генерираха от високата инфлация. Тя  намалява, което автоматично води и до намаление на приходите в хазната.

- Бизнесът е категорично против увеличение на минимална заплата на 933 лв. от 2024 г., като се аргументира, че  това ще увеличи разходите му. Както е вашето мнение?

- Българите сме известни с това, че понякога се правим на по-европейци, отколкото трябва. Да, има европейска директива, според която минималната заплата трябва да е 50 процента от средната за страната. Но е публична тайна, че в много предприятия най-ниската заплата, която взимат работниците е доста над минималната. В повечето държави от Западна Европа ръстът на заплатите покрива около 30% от инфлацията, но при нас ръсът на заплатите е дначително по-висок. Това само идва да покаже, че се работи с грешна формулата за изсчисляване на минималната заплата. Освен това по-голямото увеличение минимална заплата ще е проинфлационен фактор и ще доведе единствено и само до по-високо потребление.